Анджела Окипинти в София.

На 14 септември от 18 часа в Музея за история на София се открива изложба на известната италианска художничка Анджела Окипинти. Това, безспорно значимо за художествения живот на града събитие, се осъществява със съдействието на Италиански културен институт София.

Анджела Окипинти е родена в Перуджа, завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция и специализира при Пиетро Периджи и Джозепе Вивиани.  Още от средата на 60-те години до сега тя участва в множество големи изложби, както в Италия, така и по цял свят – Тайван, Япония, Корея, САЩ, Норвегия,  Куба и др. Богатият ѝ творчески път, изпълнен с пътувания и разнообразни художествени проекти, е белязан от контактите с едни от най-известните представители на модерното изкуство, като Пикасо и Миро.

На 17 септември, един от най-светлите християнски празници и ден на София, Музеят за история на София отбелязва една година от откриването на своята постоянна експозиция. По този повод, той представя поредица от изложби и лекции, свързани с историята на града. Гостуването на изложбата на Анджела Окипинти „Светът на мита и духовността между минало и настояще“, съпроводена с лекция на авторката и провеждане на уъркшоп, е част от празничната програма на музея. 

Изложбата на Анджела Окипинти в Музея за история на София показва творби, създадени специлано за представянето на авторката в България. Нейният подход към всяка разглеждана тема се отличава със задълбочен изследователски интерес. Решавайки да експонира свои работи в определен град, тя винаги предварително се запознава с неговата история и култура. Художничката, произхождаща от страна, прочута именно със своите старини и изкуство, споделя, че е силно впечатлена от древното минало, археологическите и исторически паметници в нашия град. Изложбата „Светът на мита и духовността между минало и настояще“ представя съвременна интерпретация на една класическа тема, намерила място в неизброим брой произведения на изкуството още от древността до наши дни – темата за елементите земя, въздух, вода и огън. Анджела Окипинти  поставя акцента на своите произведения, представени в Музея за история на София, върху един от елементите - водата. Художничката подчертава важната  роля на водата във всички етапи от историята на нашата столица. Водата, още от най-дълбока древност, има особено важно знаечение за изграждането на инфраструктурата на даден град. В различните епохи, независимо от историческите и културни промени, тя остава основен символичен и обреден елемент. Правейки своето проучване за града и неговото минало, Анджела Окипинти попада на информация за запазените археологически обекти, както и за средновековни и по-късни паметници. Художничката остава впечатлена от историята на сградата, в която днес се помещава Музеят за история на София и смята, че именно това е най-подходящото място за експониране на нейните произведения. Тя оценява високо наличието на минерални извори в нашата столица и тяхното особено важно значение като природна и историческа забележителност. Темите за историята, за паметта, както и тези за природата и околната среда, са най-силно застъпени в творчеството на Анджела Окипинти. Гостуването на нейната изложба в Музея за история на София се превръща в още едно вдъхновение и я мотивира да ги представи отново.

Изложбата „Светът на мита и духовността между минало и настояще“ включва живописни творби, интерпретиращи темата за водата в контекста на историята на София. Някои от най-важните събития, свързани с нея и техните астрологични предпоставки са представени върху четири платна, експонирани високо над зрителното поле. Останалите живописни произведения, големи по размер платна, се спускат свободно, без рамки и дори подрамки. Художничката прави този избор, за да покаже, че изкуството, също като водата не може да бъде ограничавано или поместено в рамки. Тя прави съпоставка между изкуството и водата като две стихии, които не могат да бъдат подчинявани.

Освен внушителните по размер живописни произведения, в изложбата са показани интерактивни скулптурни произведения на авторката. Този подход на въвличане на зрителя в художествената дейност, превръщането му сътворец, не е нов или необичаен. Въпреки това в контекста на творчеството на художник като Анджела Окипинти, чиито творчески път е белязан от работата с едни от най-влиятелните имена в историята на изкуството, той остава интересен и автентичен. Авторката подчертава важното място на музеите и историческата памет за развитието на съвременното общество. Една от нейните цели е да провокира допълнително посетителите на тези институции и да ги освободи от пасивната роля на наблюдатели. Поради тази причина нейните скулптурни произведения не са обособени в самостоятелно пространство, а са експонирани във всички зали, поместващи постоянната експозиция на Музея за история на София. Макар да не са свързани директно с експонатите и тематиката на отделните зали, тези скулптури действително провокират посетителите. Произведенията на Анджела Окипинти са модерни, стилизирани и символични. Те контрастират силно със средата, в която са потопени и именно така постигат желаното въздействие. Сблъсквайки се с тях, посетителите действително се превръщат в творци. Този акт променя коренно тяхната роля и самоусещане, съответно и тяхното отношение не само към конкретните интерактивни скулптурни обекти, но и към постоянната експозиция на музея.

Изложбата „Светът на мита и духовността между минало и настояще“ в Музея за история на София е открита от директора на музея – д-р. Надежда Кирова Йовчева и Луиджина Педи – директор на Италиански културен институт София. Самата Анджела Окипинти гостува в София за откриването на своята изложба, което е съпроводено с лекция от нея.

Освен това в деня след дългоочакваното откриване на изложбата и лекцията, авторката провежда уъркшоп с млади художници, културолози и журналисти. Известната италианска художничка работи с изключителна лекота с тях, като дори езиковата бариера не нарушава хармонията и творческата обстановка. Под звуците на избрана от авторката класическа музика, тя започва да рисува пред младите хора, които първоначално я гледат и слушат неподвижни, сякаш се страхуват да пропуснат дори една нейна дума или движение. За кратко време Анджела Окипинти, която има опит в работата със студенти и младежи, успява да ги освободи от собственото си въздействие и да ги предизвика да чувстват и творят. Така няколкото часа, предвидени за работа отлитат неусетно в рисуване, музика и разнообразни разговори за детството на художничката или пък за най-сериозните теми, засегнати в творчеството ѝ.

Представянето на изложбата „Светът на мита и духовността между минало и настояще“ на Анджела Окипинти в Музея за история на София е важно събитие, което благодарение на съпътстващите го лекция и уъркшоп с художничката, безспорно успява да въздейства силно не само на посетителите на музея, но и на младите български автори. Също така важно за съхранението на паметта за нейното гостуване и вдъхновяване от нашата столица е издаването на каталог на изложбата, който представя работата на Анджела Окипинти пред българската публика.

Изложбата "Слънце в градината" на Игната Василева

Изложбата "Слънце в градината" на Игната Василева

На 13 Февруари 2014 година в галерия "Натали", намираща се на улица Гурко №38, бе открита изложбата "Слънце в градината" с автор Игната Василева. 

Художничката е завършила Софийския университет "св. Климент Охридски" и Частна Академия за изящни изкуства "Жул Паскин". Тя е член на Съюза на българските художници, както и на Българско дружество за защита на птиците.  

В градините на Игната Василева всеки от нас може да открие нещо, което би събудило неговия интерес, нещо познато от заобикалящата ни природа, представено по нов, необичаен начин или пък нещо напълно ново. Любителите на птиците ще видят много познати видове, предадени по начин показващ любовта на художничката към тях. Всички те са представени в интересни, динамични пози, които разкриват познанията на Игната Василева, която често наблюдава изобразяваните животни и тяхното поведение в естествената им среда. В градините на Игната достоверните образи на растения, птици и други животни са представени през погледа на артист, който черпи вдъхновение от средновековната култура. Художничката е добре запозната не само с детайли свързани с обитателите на дивата природа и нейното опазване. Тя също така се интересува от множество въпроси засягащи културата и духовността на човека, както и историята на изкуствата и по конкретно изкуството на Византия, Ренесанса в Европа и екзотичните традиции на Китай. Игната Василева често се вдъхновява от средновековни текстове, а любовта и към този период е отразена и в нейните произведения. За това може да се съди по застъпените в живописните и платна златни фонове, които могат да бъдат разглеждани  като препратки към източно православната средновековна стенописна традиция или пък да бъдат свързани с византийските паметници.

Натуралистичните изображения на растения и животни, които са представени в необичайни, изпълнени със скрит смисъл композиции също биха могли да бъдат свързани с вдъхновението, което художничката черпи от Средновековието. Подобно на много ренесансови художници, тя изобразява конкретни видове, като ги представя в една различна, необикновена за тях среда. Нейните композиции са изпълнени с разнообразие от растения и животни, които са предадени достатъчно и достоверно за тяхното безспорно определяне. Въпреки това образите, изградени от Игната Василева не са изцяло подчинени на натурата. Те са пречупени през призмата на чувствителността и познанията на авторката. Нейният подход се отличава от тези на художниците от вдъхновяващите я периоди. 

Произведенията на Игната Василева, художник с богати познания в различни сфери, са интересни не само по отношение на множеството препратки към разнообразни култури и периоди от историята на изкуството. Нейните творби поставят и редица чисто художествени проблеми и решения.

 В тази изложба са представени петнадесет живописни произведения на Игната Василева, включително два диптиха. Растенията в произведенията на тази художничка могат да бъдат разглеждани като мотиви, тъй като присъстват в повечето от тях и носят определен символичен смисъл. Композицията в единия диптих е изградена изцяло от флорални мотиви. Изобразени са няколко вида цветя, като общото между всички тях е, че са цъфнали, а цветовете им са червени. Двете платна са изпълнени от представените в близък план цветове, които сякаш излизат от произведението и навлизат в изложбеното пространство. Това въздействие се дължи не само на това, че авторката е изобразила цъфналите цветове в близък план, но и на кадрирането. Нарисуваните растения не са ограничени в рамките на изобразителното пространство. В центъра на композицията са изобразени макове. Въпреки че всички изобразени в този диптих цветя са с червени цветове, предадени посредством различни топли нюанси на червено, лилаво и розово, тези на маковете се отличават със своята контрастност. За тях художничката е избрала ярки, оранжево-червени цветове, които създават усещане за силна светлина. В долната част на композицията на заден план са изобразени и зелени листа, които контрастират с разтворените червени цветове и подчертават тяхната изразителност. В горната част на композицията фонът е бял.

Във вторият диптих отново на преден план са изобразени цветя. Тук доминират жълтите цветове, които са съчетани със златния фон, който е застъпен в голяма част от произведенията на Игната Василева. В този диптих тя има различен подход по отношение на композицията. Тук тя е разработила няколко плана. Най-предният, подобно на този в предния описан диптих, е зает от растения, чиито цветове сякаш излизат от изобразителното пространство. Те се намират в центъра на композицията и свързват частите, изграждащи диптиха. Два от изобразените цветове са разполовени точно на половина от срещащите се платна. Изобразените в средата нарциси от една страна осъществяват връзката между двете части на диптиха, а от друга ги превръщат в две самостоятелни произведения. В двете части има разработен по още един план. В дясната част той отново е зает от карамфили, като по средата на изобразителното поле сред тях е изобразена една теменужка. В лявата част също са нарисувани теменужки, но тук те са част от предния план заедно с карамфилите, които свързват или разделят двете платна. Вторият план тук е зает от врабчета, които са представени в динамични пози. Двете птици са изобразени достатъчно детайлно и достоверно и могат да бъдат безспорно определени. Въпреки това изображенията на двете полски врабчета не са подчинени изцяло на изследването на натура. Тук, както и в останалите си произведения, художничката е останала вярна на своите художествени търсения и е изградила една богата живопис, като е разработила множество нюанси. Този живописен подход се вижда във всички изграждащи композициите елементи във всички произведения на Игната Василева. Тук той е приложен дори в златния фон, което не е характерно за всички нейни творби.

Други две произведения, включени в тази изложба се отличават по своя по-голям формат. В едно от тях цветята отново могат да бъдат разглеждани като флорални мотиви. На преден план са изобразени цъфнали рози, каквито има в още няколко от представените в изложбата произведения. Освен тях в тази композиция са изобразени още няколко вида цветя, няколко вида птици - един щиглец, два големи синигера и кос, както и два вида пеперуди. Всички те са представени на, характерния за много от произведенията на Игната Василева, златен фон. Тук той заема голяма част от горната половина на композицията и е положен плътно и равно, което засилва както неговото собствено въздействие, така и това на детайлно и живописно разработените изображения на растенията и животните. Също както и златния фон, изображенията на розата и щиглеца са едни от най-широко разпространените християнски символи в изкуството на Средновековието. Игната Василева намира начин да даде нов живот на тези образи от миналото и да ги пренесе в съвременното изкуство и може би посредством тях да напомни на хората, които гледат нейните произведения също да се обърнат както към красотата на природата, така и към добродетелите и вярата.

Също така интересни и изпълнени не само с красота и художествени качества, но и с актуални послания, засягащи съвременното общество са и останалите произведения на Игната Василева, които можете да видите  в настоящата изложба. Всички те биха доставили радост и удоволствие на ценителите на съвременното българско изкуство, както и на всички, които се вълнуват от въпроси свързани с дивата природа и нейното опазване.

Научните илюстрации на Джузепе Арчимболдо и тяхното отражение в живописното му творчество

Отражението на някои илюстрации в живописното произведение “Земя” от серията “Четирите елемента”

Джузепе Арчимболдо е роден през 1527 година в Милано, Италия. Имената в италианския език завършващи на –балдо и –болдо обикновено са с южногермански произход. Името Арчимболдо не прави изключение и това е потвърдено от историята на семейството на художника, която е документирана от отец Паоло Моригия. Той , с помощта на самия Джузепе Арчимболдо, проследява корените на рода назад чак до IX век. Част от  описаната в текста на отец Моригия информация произхожда от стар немски документ, наследен от художника.Там е посочено, че южногермански благородник на име Зигфрид Арчимболди е бил сред приближените на Карл Велики . Според този източник едно от 16-те деца на Арчимболди емигрира, с което поставя началото на рода в Италия, чиито наследник е и художникът Биаджио Арчимболдо, бащата на Джузепе Арчимболдо.

Тези подробности свързани с произхода на Джузепе Арчимболдо са от значение при изследването на неговото творчество. Художникът е най-известен със своите портрети и алегорични образи съставени от различни елементи като цветя, плодове, животни или предмети. Те са обект на редица изследвания. Освен тях, не по-малко интересни са и рисунките на Арчимболдо, които имат научен характер. Всички те са свързани по един или друг начин с живописното творчество на художника. Силното въздействие на живописните му произведения, които го правят така известен в голяма степен се дължи на многообразието от детайли, посредством чието умело съчетаване той изгражда своите сложни композиции. Вероятно именно научния интерес към изобразяваните обекти, който той наследява от баща си го довежда до създаването на тези особено интересни и необичайни за времето си произведения.

Още от детството си Джузепе Арчимболдо се занимава с рисуване, учи се от баща си и следва неговия пример. Първият особено значим документиран проект, по който двамата работят заедно е за витражите на Миланската катедрала от 1549 година. 

Биаджио Арчимболдо оказва влияние върху професионалното развитие на сина си и по-конкретно на неговото задълбочаване в различни области на науката, в това число и на интереса му към животните. Бащата на Джузепе Арчимболдо е близък приятел с художника Бернардино Луини, един от учениците на Леонардо да Винчи, който наследява голяма част от неговите скицници и записки. Биаджио интензивно ги изучава, а по-късно започва да обучава по тях и сина си. Това безспорно оказва голямо влияние върху начина на работа на Джузепе Арчимболдо и обяснява задълбочения му интерес към устройството на всички изобразявани обекти.

  

Още през 1551 година той получава първите си поръчки от крал Фердинанд I (брат на Карл V,свещен римски император ), който през 1562 година го кани в Хабсбургския двор. Между 1563 и 1566 година той рисува за него първата от най-известните си серии – „Четирите годишни времена”. По същото време, през 1565 година той е вписан в дворцовите архиви и е обявен като придворен художник. Една година по-късно той започва работата си по серията „Четирите елемента”, която се състои от 4 живописни произведения с размери 66,5 x 50,5 см. Всички те представляват сложни композиции от множество преплетени изображения, които са представени като части от едно цяло и образуват човешки лица.

Това безспорно са едни от най-впечатляващите и известни произведения на Джузепе Арчимболдо. Въпреки това, не по малко интересни са и научните илюстрации, които той рисува в продължение на над 25 години, докато е придворен художник. Те са тясно свързани с живописните му творби, но в сянката на тяхната известност рядко биват разглеждани по-подробно.

Някои от тях са самостоятелни изображения на различни видове животни и растения, които безспорно имат научен характер и притежават всички особености, които научната илюстрация, поради своите функции, запазва и до днес.

Много от тях са част от кралските колекции и се съхраняват в Австрийската Национална Библиотека. Там се пази една поредица от илюстрации част от скицник на художника. При по-подробно проучване на някои от тези илюстрации може да се отбележи, че те не само са свързани с някои от живописните му произведения, но и са важна част от подготвителните етапи за тях.

            Тази поредица от илюстрации съдържа изображения на животни и се отличава по това, че представя не само конкретни видове, но и подробни разработки на определени части от тях, най-вече глави и рога. Някои от рисунките са напълно идентични с определени детайли от една от живописните творби на Джузепе Арчимболдо, а именно „Земя”, датирана от повечето автори около 1570 година. Изображенията са рисувани с акварел върху хартия. Тази техника е широко разпространена за подобен тип илюстрации и подготвителни рисунки от периода.

Такъв е случаят с една от илюстрациите където художникът е изобразил глава на глиган, обърната на ляво. Главата е нарисувана в ракурс 3/4, сложно положение, което едва ли би могло неумишлено да бъде представено по същия начин в друго произведение. Същото изображение на глиган е един от детайлите в живописното произведение „Земя”. Двата глигана се различават само по детайли като светлите отблясъци на бивните и осветената част от носа, което се дължи най вече на спецификите на различните техники.

Друга подобна илюстрация представя глава на дива коза. Рисунката е разработена детайлно и подробно. Различната структурата на отделните части е подчертана със светли и тъмни акценти, като белите отблясъци на рогата, както и в окото. Острата козина характерна за този вид е предадена чрез фини щрихи, нанесени с тънка четка, които следват обемите на черепа. Същата глава на дива коза е още един от елементите изграждащи челото на човешкото лице в композицията „Земя”.

Освен рисунките на глави в същия скицник има скици на еленски рога. Те също са нарисувани с акварелни бои, но за разлика от предходните описани илюстрации са разработени в различна степен. Върху един от листовете са изобразени три вида еленски рога, като само едни от тях имат аналог в композицията „Земя”. В скицника те се намират в горната дясна част. На пръв поглед те приличат на бързо нарисувана скица, но при по-подробно вглеждане се забелязват характерните за научните илюстрации на Джузепе Арчимболдо детайли. Художникът не само прецизно изследва и предава формата на рогата, но и проследява всички малки обеми изграждащи тяхната структура. За разлика от рогата, тук главата на животното само е маркирана с по-разредена боя, като не са разработени никакви подробности и обеми. Схематично е представена горната част на челото,от където излизат рогата. Окото и ухото от видимата страна също са отбелязани вероятно само с цел да покажат позицията на главата. Същите рога са изобразени и в живописната творба „Земя”. Въпреки, че там те са на заден план и почти са потопени в тъмния фон, тяхната сложна форма представена под определен ъгъл е достатъчно разпознаваема.

В живописното произведение рогата на отделните изобразени животни са особено важни елементи, тъй като изграждат корона, поставена върху човешката глава. Предполага се, че това е един от най-важните символични образи в това произведение. Според някои автори тази сложна композиция от животински изображения в образ на ловец или алегория на лова, а короната образувана от рогата е символ на царската власт. Такива символични и алегорични образи са характерни за творчеството на Джузепе Арчимболдо.

Още едни от рогата съставляващи короната на човешкия образ от произведението „Земя” могат да бъдат открити сред страниците на скицника, части от който се съхраняват в Австрийската Национална Библиотека. На един от листовете му е изобразена още една глава на дива коза, която е много подобна на предната описана, но за разлика от нея не е така близка до тази в живописната композиция. Освен това обаче под нея е изобразена и глава на козирог, която е обърната в противоположната посока. Тя също има свой аналог в живописта. Същата глава е изобразена в композицията „Земя”, където тя се намира в задната част и е един от елементите изграждащи тила на човешката фигура. Също като описаните по-назад еленски рога, тук тя е изобразена с по-тъмни цветове от тези на подготвителната рисунка и посоката и е променена. Въпреки това приликата на представената гледна точка, застъпването на рогата и положението им един спрямо друг , както и светлосенките и отблясъците на рогата, са безспорни доказателства за това, че илюстрацията от скицника е подготвителна рисунка за живописното произведение.

Още една еленска глава с рога , която е част от композицията в „Земя” имат своя подготвителна рисунка от същата поредица. Тя е на цял лист и по своите формални характеристики прилича на първите описани еленски рога. Тук те отново са изобразени подробно и прецизно, като умело е предадена тяхната структура, която се отличава от тази на другите. Тук главата на елена не е разработена така подробно като тези на козата и козирога. Въпреки това тук е изобразена цялата глава на животното. Това е така, защото в този случай, тя заема централно място и в живописната композиция. Там тя се намира над ухото на човешката фигура или мястото където короната стъпва на главата.

Освен тези подготвителни рисунки представящи определени фрагменти, Джузепе Арчимболдо е автор на голям брой научни илюстрации, които вероятно имат самостоятелно значение. Те се отличават с по-богат колорит и представят определени видове животни, като ги представят в положения, които максимално разкриват техните специфични белези и характеристики. Животните често са представени стъпили на земята върху която дори са изобразени хвърлени сенки. Въпреки това дори те могат да бъдат пряко свързани с живописните произведения на художника.

 Една такава илюстрация представя мъжки благороден елен изобразен в профил. Интересното в случая е, че вероятно това е същия елен, който е изобразен и в една от разгледаните подготвителни рисунки и съответно, чиято глава е съставен елемент от композицията в живописното произведение „Земя”. За това може да се съди по разклоненията на рогата, които макар и представени от друга гледна точка, са идентични.

Джузепе Арчимболдо е автор на още една подобна илюстрация. Този път художникът е изобразил лос, който също като елена е представен в профил. Това е едно от най-информативните положения, поради което е често срещано в областта на научната илюстрация.Художникът е подчертал анатомичните особености на животното като е проследил особеностите на мускулатурата му и ги е подсилил чрез контрастни светлосенки. Интересното в този случай е, че над това изображение има още едно – рисунка на глава на лос. За разлика от долния лос, който няма рога, този е с големи такива. Горната рисунка по-скоро може да бъде причислена към серията от подготвителни рисунки от скицника, които вече бяха разгледани. Тя също като тях е нарисувана с един цвят акварелна боя, като отново рогата са по-разработени от главата. Тази рисунка, също като предните описани има съответна презентация в композицията „Земя”. Тя представлява още един елемент от короната, като отново е напълно идентична по своята форма и с рисунката.

Друга също така интересна илюстрация на Джузепе Арчимболдо, която се пази в Университетската библиотека в Болония и е датирана от 1584 година също има аналог в разглежданото живописно произведение. На един лист са изобразени два вида антилопи – червена африканска антилопа и антилопа гарна. Долната се отличава с дългите си спираловидни рога, черна козина с бели петна около очите и по ушите. Тялото и е изобразено в профил а главата е леко обърната. 

Същият вид антилопа е и един от елементите изграждащи челото на човешката глава в „Земя”. Там за разлика от тази илюстрация, главата е обърната огледално. 

Освен това същата антилопа е изобразена от Джузепе Арчимболдо в още една илюстрация, като отново е представена в същото положение на тялото и главата, но този път е на бял фон. Въпреки, че тук земята върху която е стъпило животното не е нарисувана, колонната му сянка не липсва. Тази илюстрация за разлика от повечето останали споменати е датирана от художника. Тя е нарисувана през 1570 година. 

Също така интересно е, че можем да открием още едно много подобно изображение на тази антилопа, но този път авторът е друг . В своята композиция „Изгонване от рая” Ханс Хофман изобразява същото животно, в същата поза. Положението на тялото и на главата,както и на краката един спрямо друг, са идентични с тези в двете илюстрации на Джузепе Арчимболдо.

Джузепе Арчимболдо                                                                                                             Детайл от "Изгонване от рая" на                                                                                                                                                        Ханс Хофман

 Това не е единствения подобен пример. Главата на слона, която се намира в центъра на сложната, изградена от Джузепе Арчимболдо композиция в живописната му творба „Земя” е много сходна с тази на един от азиатските слонове, които рисува Ханс Хофман. Тези прилики и преплитащи се мотиви вероятно се дължат на това, че двамата художници не само живеят и творят по едно и също време, но и споделят сходна съдба. През 80-те години на XVI век двамата художници работят за Рудолф II като придворни художници, което вероятно означава, че често са разполагали с едни и същи източници на информация, както и еднакви обекти за рисуване, като например антилопата и елените. Ханс Хофман е художник , който също като Арчимболдо е автор на голям брой илюстрации на животни, но за разлика от него той подражава на Албрехт Дюрер.

Детайл от "Земя" на Джузепе Арчимболдо                        Детайл от Азиатско слон (Elephas maximus), Ханс Хофман

Научните илюстрации, както и подготвиелните рисунки са много важна част от творчеството на Джузепе Арчимболдо и въпреки, че са тясно свързани с неговата живопис, не бива да остават по-слабо проучвани. Те отразяват най-ярко едно от най-важните качества на този художник, а именно неговият изследователски дух, който съчетан с нестандартните му идеи и опити го прави така интересен и известен. В работите на Джузепе Арчимболдо в характерните за периода натуралистични, подробно и прецизно разработени изображения на животни, растения или предмети често са кодирани множество препратки. Този подход, както и задълбочените интереси на художника към различни области на науката вероятно биха могли да бъдат свързани  не само с обучението, което той получава от баща си, но и с неговите немски корени.

Кратка биография на Петър Георгиев Крумовски

Петър Георгиев Крумовски е роден на 22 Февруари 1927 година в с. Крумово, Варненско. Там той получава основното си образование. След това завършва Варненската мъжка гимназия и започва работа в Трудова повинност. Там става отговорник на художественото ателие. Така се запознава с Владимир Вичев, който се повикан, за да оцени плакат нарисуван от Крумовски. Завършилият в Будапеща художник остава впечатлен и изненадан от това, че авторът на плаката не е завършил академия. Владимир Вичев допринася за по-бързото освобождаване на Крумовски, благодарение на което той има достатъчно време да се подготви за кандидатстването в Националната Художествена Академия и е приет. По това време там преподават Дечко Узунов, Борис Митов, Илия Петров, Иван Лазаров и други също толкова важни за развитието на Художествената Академия художници. Възможността да се обучава при тях, да общува с тях и останалите възпитаници на академията е едно от нещата, които оказват най-силно влияние върху развитието на творческата личност  на Петър Крумовски. През 1956 година той завършва висшето си образование. Скоро след това в Окръжния кооперативен съюз в София се освобождава място, за което художникът кандидатства и е приет. Там художникът работи до своето пенсиониране през 1987 година. През 2006 година по негова инициатива в СБХ се организира изложба под надслов „50 години випуск 1956”, в която са включени работи на 28 автори, негови колеги и приятели. През Юни 2007 година в Националния изложбен център за съвременно изкуство в СБХ е представена юбилейната изложба на Петър Крумовски. Същата година е издадена и неговата стихосбирка „Протест”, която включва стихове и репродукции на негови работи. През Ноември 2007 година в Дома на архитекта във Варна е представена неговата изложба „Моят град”, която включва 22 живописни произведения, разкриващи духа на стара Варна. 

Обособяване на анималистиката като самостоятелен жанр и нейното състояние в съвременната живопис.

Много често терминът анималистика се употребява по отношение на всички изображения на животни и присъствието им в творчеството на различни художници от всички периоди.  Трудно е да се определи до колко това е коректно, тъй като животинските образи са едни от първите съществуващи още от праисторията. Въпреки това в различните периоди и култури тяхното значение се променя. Това е и една от причините за разликите в изразните средства и пластичния език. Живописта е вида изкуство, чрез чието изследване най-добре би могло да се проследи развитието на изображенията на животни в исторически аспект и до колкото е възможно да се определи момента на обособяване на  анималистиката като самостоятелен жанр, както и нейното съвременно състояние.

Изображенията на животни са едни от най-ранните следи от човешка дейност и съпътстват човешкото развитие от праисторията до наши дни. Това е свързано, на първо време с практическата зависимост на човека от животните, които са негов естествен враг, но и източник на храна, работна сила,  дори на естетическа и емоционална наслада. Техните образи са силно застъпени във всички култури и в различни периоди биват натоварени с разнообразно значение- сакрално, символично, метафорично, алегорично, дори декоративно.

Въпреки това, във всички тези случаи тези изображения нямат самостоятелно значение и със  сигурност не биха могли да се дефинират като примери за наличие на анималистичен жанр.

            Въпросът кога анималистиката се обособява като самостоятелен жанр няма еднозначен отговор. Най-коректно би било да се приеме, че това се случва през XVII век, когато с обръщането на художниците към земното и видимия свят, в Европа се формират и добиват самостоятелно значение повечето жанрове. Интересът към природата и в частност към животните се повишава още през Ренесанса, появяват все повече и повече натуралистични изображения на животни с подчертани видови характеристики. Въпреки това дори тогава те все още рядко са обект на самостоятелно изследване от страна художниците, все още преобладава символичното им значение. През XVII век изображенията на животни все повече започват да навлизат като елемент в други жанрове, най-вече в натюрморта. Повишеният интерес към изобразяването на животни в този период е свързан с ролята им в живота на тогавашните хора, а именно като дивеч. Снайдерс е един от първите художници, в чието творчество изображенията на животни са доминиращи. Той не само ги въвежда в натюрморта, но и ги превръща в основен елемент, който измества традиционните до тогава обекти, като цветя, плодове и предмети. Също така известен с интереса си към животните и превръщането на образите им в самостоятелен художествен проблем е холандският художник Милхиор Хондекотер, който също е живял и творил през XVII в. Подобни натюрморти както и ловните сцени, като дял на многофигурната композиция, добиват още по- голяма популярност през XVIII век.

            През XIX и началото на XX век, с интензивното развитие на естествените науки, повишаването на интереса, познанията и информацията за животните, те се все повече добиват самостоятелно значение в изкуството. Учени и изследователи от този период,  не само изучават и описват животните, но и ги изобразяват в своите дневници. Един от най-известните такива е Джон Джеймс Одюбон - американски пътешественик, учен, орнитолог и художник прочул се със своите сборници с илюстрации на птиците в Северна Америка. През този период животните се превръщат в самостоятелен както научен, така и  художествен проблем. Може би именно през този период анималистиката  би могла да се разглежда като обособен жанр и има най-голям брой представители.

В съвременното изкуство проблемът за чистотата на жанра остава актуален. Образите на животни са неизменен елемент в творчеството на много  художници, но в тези случаи вероятно не би могло да става дума за анималистика. Въпреки това, тя има своето самотоятелно значение и в съвременното изкуство. Множество съвременни художници са повлияни от своите предшественици анималисти или пък са провокирани и вдъхновени директно от природата и дивите животни и посвещават работата си на изобразяването им.

            Уолтън Форд, американски художник е последовател на Одюбон по отношение на художествения си стил. Въпреки, че се вдъхновява от историята, миналото, той е сред най-интересните, популярни съвременни художници. Той е посветил творчеството си изцяло на животните. Форд се вдъхновява от литературни източници, исторически събития, легенди, научни статии свързани с животните. Художникът изобразява конкретни видове животни, често изчезнали или застрашени от изчезване, като се придържа към натурата, дори към естествените размери на изобразяваните обекти. В много случаи обаче, изображенията имат и символичен или алегоричен смисъл. Това се дължи именно на факта, че той се вдъхновява не от заобикалящия го свят и природа, както на пръв поглед изглежда, поради натуралистичния подход, а от разнообразни книги, текстове посветени на различни проблеми свързани с животните. Това не е често срещано в творчеството съвременните анималисти.

            В съвременното българско изкуство този жанр не е много застъпен, но въпреки това има художници, посветили творчеството си на животните. Един от тях е Асен Игнатов, който следва примера на изследователите-художници от миналите векове. Също като тях, този зоолог съчетава интереса и опита си в науката с художествения си талант. Той споделя, че няма нищо по-хубаво от рисуването на диви животни в естествената им среда.

            Темата за животните  винаги е била застъпена във всички видове изкуства. Тя, подобно на всички екзистенциални въпроси, никога няма да изгуби своята актуалност. Въпреки това въпросът за дефинирането на анималистиката като самостоятелен жанр е по-сложен и остава без еднозначен отговор. Образите на животни  имат многообразни прояви. Въпреки че се срещат в повечето видове изкуства, за обособяването има като самостоятелен жанр би могло да се съди най-вече по примери от живописта. Съществуващите до момента дефиниции поставят много широки граници на термина. Едно от най-популярните определения за художник анималист е художник, който изобразява предимно животни. Друго разпространено определение включва повече пояснения – художник, който отделя внимание на художествено-образните характеристики на животното, на неговото поведение, на характерното за него местообитание. В това определение, обаче В. Ватагин включва и символични, алегорични, дори декоративни изображения. Той определя обособяването на анималисическия жанр в Европа през XVII век.

           Франсис Лингендер, автор на „Животните в изкуството и мислите на хората до края на Средновековието”, разглежда присъствието на животинските образи, както в изобразителните изкуства, така и в литературата. Той разглежда промяната на отношението на хората  към животните през различните периоди, която води и до промяна в начина на изобразяване. Независимо, че разглежда този голям и ранен период от време, той също използва термина анималистично изкуство. Ако изобщо би могло да се говори за чистота на анималистичния жанр, то може би  той се обособява като самостоятелен такъв след XVII и дори XVIII век, когато изображенията на животни добиват самостоятелно значение и се превръщат се  чисто художествен проблем.

           

Използвана литература:

1. Ватагин В. А. Изображение животного, М., 1967.
2. Каган М. Морфология искусства. Л., 1972.
3. Милев А. и И.Братков. Речник на чуждите думи в българския език., Наука и изкуство, София,1970.
4. Klingender F.D. Animals in art and thought to the end of the Midlle ages. Cambridge, 1971.
5. http://www.britishbirdartists.com/index.html