Творчеството на Уолтън Форд. Литературни и образни инспирации.

Уолтън Форд е съвременен американски художник, който се  радва на голяма популярност и слава както в САЩ, така и в западна Европа. Той е роден през 1960 година в Ларчмонт, Ню Йорк. През 1982 година завършва училището по дизайн в Провидънс, Род  Айлънд  като бакалавър по изящни изкуства.

 Уолтън Форд проявява обичта си към природата на ранна възраст, когато иска да стане херпетолог. Освен това още тогава Форд се занимава с рисуване. Като ученик в гимназията той рисува предимно животни и имитира Джон Джеймс Одюбон, от чиито работи е силно впечатлен.[1] Най-силно и забележимо в творчеството на Уолтън Форд е влиянието на изкуството от XVIII и XIX век. Той работи най-вече с акварелни бои, туш и молив върху хартия. Както по техниката, така и по натуралистичния подход на изграждане на образите, работата на му наподобява скиците и рисунките, правени от изследователи и художници, обикаляли света в търсене на нови, неоткрити до тогава места и видове животни. Въпреки това, Форд е един интересен съвременен автор с ясно изразен почерк. Акварелът е специфична техника, която става още по-интересна, атрактивна, но и сложна, в съчетание с големите формати, на които работи. Той подобно на фреското е техника, която за разлика от маслените бои  не позволява връщане назад. Поради тази причина Фoрод не може да прави никакви големи корекции, промени, може единствено да добавя все повече детайли. Тъй като историята и миналото играят важна роля в работата му, той умишлено състарява хартията, върху която работи, за да наподобява още повече на изображенията в полевите дневници от експедициите на първите изследователи на Новия свят, от чиито текстове често се вдъхновява. Въпреки това изкуството му не е просто поглед назад, а е мост между миналото и бъдещето. Картините му са вдъхновени от минали събития, но също така са предупреждения и знаци за бъдещето.

Една от първите самостоятелни изложби на Уолтън Форд е открита през 1997 година в галерията „Пол Казмин” в Ню Йорк, която представя художника и до днес. От тогава до сега негови творби са излагани в редица самостоятелни и групови изложби в галерии и музеи на изкуствата не само в Америка, но и в големи европейски културни центрове като Париж, Берлин, Лондон, Виена и други. Във връзка с многобройните му изложби за него са писани много статии в популярни вестници и списания, както и специализирани издания посветени на изкуството.

През 2002 година е издаден първият голям албум посветен на  работата на Форд - „Walton Ford: Tigers of Wrath, Horses of Instruction.”[2] с въведение от Хари Ейбрамс[3]. Седем години по-късно е публикувана и книгата „Walton Fоrd: Pancha Tantra”[4] с въведение от Бил Бъфърд[5]. Там той описва Уолтън Форд като „един от най-модерните немодерни художници”. Писателят споделя как една от картините на Форд продължава да го изумява с привидно сюрреалистичният образ на черна пантера, преследвана от селяни с факли в Алпите. Когато Бил Бъфърд научава защо авторът е изобразил подобно нещо, с изненада открива, че сюрреализмът не е дело на художника, а част от самата история. В края на своя текст посветен на творчеството на Уолтън Форд, Бъфърд пише, че едва ли е възможно да има друг съвременен художник, който да има да разкаже толкова много.[6]

И двете споменати издания съдържат голям брой цветни изображения, както и кратко представяне на работата на автора. Въпреки голямата популярност на този художник, все още не са публикувани обширни, систематизирани научни изследвания посветени на личността и творчеството му.

Поради факта, че Уолтън Форд е съвременен художник, който продължава да работи активно, неговата работа не би могла да бъде представена  монографично. Въпреки това творчеството му от 90-те години на XX век насам следва определена стилова линия. Това прави възможно проследяването на неговата еволюция до момента. Литературните източници са в основата на всички творби на художника и без тях, макар и натуралистични, те остават загадка за зрителите. Именно заради това темата за литературните инспирации в творчеството на този автор представлява интерес за подробно излседване. Тъй като Форд е автор на много голям брой произведения, както и поради факта, че малка част от вдъхновилите го текстове са познати, за целта на изследването трябва да бъдат подбрани някои емблематични за автора творби, чрез които да се проследят няколко основни линии в творчеството му. Това би могло да бъде направено чрез различни, както изкуствоведски, така и други подходи. В книгата „Walton Ford: Pancha Tantra” публикувана през 2009 година, Уолтън Форд предоставя някои подбрани цитати вдъхновили негови произведения. Това позволява настоящото изследване да бъде осъществено на базата на някои от тях, както и на няколко не по-малко важни произведения, информация за чиято литературна основа е публикувана в статии посветени на работата и определени изложби на Форд.

Произведенията на този художник биха могли да се групират според три основни проблема, които вълнуват автора и биват засегнати във всички негови работи, независимо от разнообразния характер на вдъхновяващите го литературни източници. Всички те, обаче, са свързани по някакъв начин с животните и тяхното присъствие и значение в нашия живот.

Голяма част от творбите на Уолтън Форд са посветени на сблъсъка на човека и западната култура със света на дивата природа и животните. Той често се вдъхновява от текстове свързани с дейността на колонизаторите, както и на учени и изследователи, посетили едни от най-непознатите за човека и диви места. От една страна Форд се интересува от тяхната дейност, от техния научен подход и методите им на работа, а от друга разкрива техните личности отвъд техния принос за науката или историята. Най-яркият пример за това е отношението на художника към един от най–известните американски натуралисти Джон Джеймс Одюбон, от когото той е впечатлен още от дете. Още тогава той започва да имитира неговия стил на рисуване. Въпреки, че и до днес Форд продължава да се придържа към натуралистичния подход характерен за работата на Одюбон, американският художник не крие разочарованието си от неговата жестокост. Той разкрива именно нея в своите картини, вдъхновени от текстове на Одюбон.

„Delirium” е едно произведение на Уолтън Форд вдъхновено от спомен на Одюбон. Образите в  картината са инспирирани от история публикувана в „Биография на орнитологията през 1832 година. Това произведение на Форд, също както и повечето останали, не би могло да бъде възприето пълноценно без цитата вдъхновил автора: „ ... Няколко пъти си мислех колко приятно би било да видя как той разперва своите широки криле и отлита към скалите, където е неговата дива плячка. Но тогава сякаш някой шепнеше в ухото ми, че трябва да направя портрет на тази великолепна птица. Така се отказах от щедрите си планове да го пусна на свобода, за да  мога да ви покажа неговата величественост. Отделих цял ден, за да го гледам как се движи и на следващия ден вече бях избрал позата, в която би било най-добре да го представя. На третия ден обмислях как да отнема живота му най-безболезнено.” По-нататък в текста Одюбон подробно описва опитите си са умъртви животното, като пали въглища в малко помещение, за да го задуши. След като на следващия ден той не успява да постигне целта си, като дори добавя сяра към въглищата, Одюбон прибягва към друг метод- забива дълго остро парче метал в сърцето на орела. 

Това е личността оказала най-голямо влияние на творчеството на Форд не само по отношение на художествения стил и техниката, но по отношение на интереса към животните не просто като обекти за рисуване. Въпреки това, редица други личности, книги и исторически факти вдъхновяват художника.

               Другият основен проблем засегнат в творчеството на Форд е начинът, по който дадени хора или цели култури изграждат представата си за някои животни. В тази група са включени предимно произведения вдъхновени от индийската митология, различни легенди, предания, някои от които продължават да се предават и до днес.

               Една от представителните за тази група произведения е картината  „Infiltrators” (Проникналите) от 2001 година. Този път художникът е вдъхновен от статия във вестник „The New York Times” oт  първи септември 1991 година, озаглавена „В Индия, нападение от вълци разбужда стари страхове и омраза”. Тя е провокирана от убийството на едно малко момче, чиято десет годишна сестра се е превърнала в свидетел на случилото се. Тя казва: „Когато грабна Ананд, то се изправи на два крака  и беше високо колкото мъж. След това го хвърли през рамото си. То носеше черна дреха, шлем и маска.” Коментара на дядото на децата, който в продължение на 50 години е работил като шофьор в Калкута също представлява интерес за Форд. Възрастният човек казва: „Докато властите ни принуждават да казваме, че е вълк, ще казваме, че е вълк, но ние сме виждали това същество със собствените си очи. То не е вълк. То е човешко същество.”[7]

            Тази картина, както и случката, провокирала художника да я нарисува, са пример за това как дори в близкото минало животните са продължавали да бъдат натоварвани със значения предавани в нашите култури в продължение столетия.

Третата група произведения е свързана с картини посветени на изчезнали видове животни. Художникът се вълнува не само от факта, че те вече не съществуват, но и от причините довели до изчезването им. Поради това тази група изображения е свързана с останалите две. Авторът често изобразява дадено животно, като изгражда сложна композиция изпълнена с детайли, свързани с конкретната история, която го е вдъхновила. Подобно на средновековните художници, той създава една иконография, подчинена на писмен извор, в която всяко изображение има свое конкретно място и значение. Въпреки това в произведенията спадащи към тази група, акцента е поставен върху проблема за изчезването на видове, който е много актуален и днес. Връщайки ни в миналото, чрез тези изображения художникът насочва вниманието на обществото към бъдещето.

„The Island” (Островът) от 2009 година е една от картините, които биха могли да бъдат разгледани в тази група. Уолтън Форд представя изчезнал вид хищен торбест бозайник, чието съществуване е потвърдено за последен път през 1932 година. Тайнственото животно се нарича още тилацинт[8] и няма родствена връзка с нито едно от животните, на които е оприличавано. То е можело да се изправя на задните си крайници, в резултат, на което заселниците животновъди „сътворили мита за огромен, двуног, нощен звяр – вампир, който изсмуквал кръвта от овцете. Така започнало и избиването на тези животни по всякакви възможни начини – с отрови, капани, оръжия. Последният тасманийски вълк умира в зоопарк през 30 те години на XX век.”[9]

Художникът е вдъхновен от тасманийският вълк, известен още като тасманийски тигър и от представата, която хората са си изградили за него. Форд поставя въпроса за изчезването на вида в следствие на това.

Уолтън Форд е посветил цялото си творчество на животните, но въпреки това те не представляват интерес за него сами по себе си. Той  ги изобразява много реалистично и детайлно, но ги представя в нетипични, неестествени ситуации, провокирани от човешката намеса в живота им. Освен това той не остава напълно верен на натурата в работата си. Художникът използва много фотографии, книги със скици на животни, анатомични атласи и се стреми да създава достоверни изображения.  Въпреки това те не са идентични с реалността. Това се дължи до голяма степен на книгите, текстовете, които вдъхновяват Уолтън Форд. Именно този баланс между яснота на образа, придържане към натурата и отклонението от нея, загадъчността, правят картините му толкова интересни и въздействащи.

Създаваните от Форд картини, както и изобразените в тях животни понякога са символични, като например в „The Starling”(Скорецът) , а друг път изхождат директно от дадена история и дори я предават илюстративно, както в „Der Panterausbruch”.

Независимо от това дали подхожда по този по-описателен начин или акцентира върху нещо конкретно, което бива натоварено с повече значения, Уолтън Форд винаги се вдъхновява от текстове. Именно затова темата за литературните инспирации в творчеството му е подходящ обект за самостоятелно изследване. Поради големият брой произведения на автора, както и поради факта, че той е съвременен художник, който продължава да работи тя не би могла да бъде напълно изчерпена, което е предпоставка за по-нататъшни и по-подробни изследвания. Освен това във връзка с нея биха могли да бъдат набелязани още няколко проблема свързани с работата на този автор, които също биха представлявали интерес за изследване. В много от произведенията на Уолтън Форд има текстове написани на ръка с молив, които не се отнасят нито до текстовете вдъхновили художника, нито до изобразените видове животни. Не рядко те са свързани с актуални теми, със съвременната политика или екология. Въпреки че, художникът планира продължително и внимателно своите произведения, той често включва в тях текстове свързани с неща, които са го развълнували по-късно, в течение на работата. Настоящата работа е един опит да бъдат изяснени някои въпроси свързани с литературните и образните инспирации в творчеството на Уолтън Форд, посредством съпоставянето на образ и текст. Това, разбира се  e само един от възможните подходи към тази обширна тема, която остава отворена за бъдещи проучвания.

---

[1] Landi, Ann. Walton Ford’s Not-So-Peaceable Kingdom. Fine Art Connoisseur, June 2008.

[2] Tigers of Wrath, Horses of Instruction – цитат от произведение на Улям Блейк (1757-1827), английски поет и художник.

[3] Pancha Tantra - „Пет принципа” или „Индийското петокнижие”(panch- пет и tantra- книга), е санскритски сборник с поучителни истории, басни, написан в стихотворна форма от Вишнушарман около 200 г. пр. н. е.

[4] Хари Ейбрамс(1905-2001) – създател на първото издателство в САЩ специализирано в създаването и разпространяването на книги за изкуство. Той е роден в Лондон,  но отраства и живее в Ню Йорк.

[5] Бил Бъфърд – американски писател и журналист, роден през 1954 година, редактор на списание The New Yorker, както и на Granta – английско списание  за литература.

[6] Buford, Bill. Walton Ford: Pancha Tantra. Taschen, 2009, p. 8-9.

[7] Buford, Bill. Walton Ford: Pancha Tantra. Taschen, 2009, p. 305.

[8] Тилацинт(Thylacinus cynocephalus) е хищен торбест бозайник, също като кенгуруто.

[9] Tomkins, Calvin. Man and Beast. New Yorker, January 26, 2009.

Символика и иконография на Мадоната с Младенеца и щиглеца в италианската ренесансова живопис

Темата за Мадоната с Младенеца и щиглеца е интересна и слабо проучена. На български език няма литература посветена на нея. Иконографията на тази сцена, нейният произход и развитие, до сега не са изследвани подробно. Някои учени разглеждат задълбочено конкретни произведения с изображения на щиглец във връзка с работата на конкретни художници. В почти всички албуми, посветени на Ренесансовото изкуство, могат да се открият примери по темата, както и кратка информация за тях, информация свързана с автора или историята на конкретните произведения, но не и такава посветена на смисъла, символиката. Херберт Фрийдман е автор на „Символиката на  щиглеца” (“The Symbolic Goldfinch”), книга посветена на изображенията на щиглец в европейското изкуство и символиката им. Неговият интерес към темата е породен от професията му. Той е американски орнитолог работил 30 години в Смитсонианския институт. Книгата му, посветена на символичния образ на щиглеца, е издадена през 1946 година. В нея той разглежда 440 произведения, съдържащи символично натоварени изображения на щиглец, като над 300 от тях са италиански. Това е една от причините именно те да представляват интерес за самостоятелно изследване.

Трудно е да се определи с точност кога символичният образ на щиглеца се появява в изкуството на италианските ренесансови художници, но със сигурност се разпространява много бързо. Иконографията на Мадоната с Младенеца и щиглеца е често срещана в Италия в продъжение на 5 века, като разцветът и е между средата на 13 и средата на 16 век. Съществуват и по-ранни изображения на Мадоната с Младенеца, държащ птица, но те са рядко срещани. Вероятно преди 13 век иконографията на сцената все още не утвърдена, а символичният смисъл на птицата е по-общ. Най-ранните значения могат да бъдат отнесени към всички видове дребни птици. Те често се свързват с душата като противоположност на тялото, с духовното в контраст със земното. Душата като по-възвишена се изобразява като нещо крилато, като птица. Освен това щиглецът символизира смъртта и разпятието, както и възкресението.

Щиглецът се появява най-рано във Флорентинската живопис. Според Херберт Фрийдман първата картина съдържаща разпознаваемо изображение на щиглец е италианска и е направена през втората половина на 13 век. Той смята, че въпреки начина на изобразяване, който не е натуронаподобителен, птицата със сигурност може да бъде определена. След това тази иконография на Мадоната с Младенеца и щиглеца се разпространява бързо и се среща в почти всички италиански школи, като например Флорентинска, Болонска, Ферарска, Миланска, Сицилианска, Венецианска и др. Има само няколко школи, от които няма открити примери, но е възможно това да се дължи на факта, че има много  малко публикувани материали за по- малките от тях.

Иконографията на Мадоната с Младенеца има много разновидности с най-различни символи. Щиглецът най-често се разглежда като символ на Христовите страсти. Характерни за църковното изкуство са изображения, препращащи към различни моменти от Стария и Новия Завет. В голяма част от изображенията на Мадоната с Младенеца и щиглеца малкият Христос държи птица, която символизира предстоящите му мъки.

Едно от обясненията за появата на птицата в изображенията на Мадоната с Младенеца е етимологията на името и. Наименованието щиглец (Carduelis carduelis) идва от латинската дума carduelis, която означава трън. Птицата е наречена така, защото се храни с тръни. Поради това тя се асоциира с трънения венец, носен от Христос по пътя към Голгота.

Освен това има легенда, според която един трън от венеца се забил във веждата на Христос, докато той носел кръста за разпятието си. Тогава един щиглец долетял и извадил тръна, а около човката му покапала от христовата кръв. Според легендата на това се дължат червените окраски на птицата.

Дори малък червен участък от оперението на птицата е достатъчен за свързването и с темата за жертвеността и мъченичеството. Следователно тази символика се прехвърля върху всички видове малки птици и най-вече върху онези, които имат червен цвят в украската си. В една от творбите на Чима да Конеляно, (представител на Венецианската школа 1459 – c. 1517 )изобразената птица е конопарче (Carduelis Cannabina), което е родствено с щиглеца. То обаче, за разлика от него, е сред птиците с не така характерни и отличаващи се на пръв поглед белези. Въпреки това художникът е предал точно и прецизно детайлите, които ни позволяват да определим вида му с точност. Това показва, че художникът е имал задълбочени познания и съвсем умишлено е изобразил именно конопарче, а не някой от останалите видове малки птици. Въпреки това се смята, че и то, също като щиглеца е символ на страстите на Христос.

            Въпреки това  не всички малки птици имат само този символичен смисъл. Джованни Блени, един от най-известните представители на Венецианската школа рисува Мадоната с Младенеца, като вместо щиглец изобразява селска лястовица. Конкретния вид на птицата не е без значение, тъй като художникът е предал прецизно и точно нейните белези. Лястовицата също като щиглеца е символ, свързан с Христос и Дева Мария. Като прелетна птица, която не се среща на територията на Европа през зимата, лястовицата символизира не само пролетта и възраждането на природата, но и Благовещението. То се празнува на 25-ти март, девет месеца преди Рождество Христово. Именно по това време се появяват и лястовиците, които се завръщат от юг. 

 

Селската лястовица, също като щиглеца е и символ на възкресението. Когато през 13 и 14 век се засилва интересът  към апокрифни текстове много художници черпят идеи от тях. Един такъв текст е Евангелието на Псевдо-Матей. В него се описва как малкият Исус играел с малки глинени птици и чудодейно им вдъхнал живот. Това е едно от обясненията за присъствието на изображения на птици в ръцете на малкия Христос или около него. Освен това в миналото се е смятало ,че лястовиците зимуват заровени в калта под големите водни басейни и се съживяват през пролетта. Има сходство между възраждащите се изпод калта лястовици и оживяващите в ръцете на Исус глинени птици. И в двата случая  те се свързват с възкресението и спасението. Не са известни примери за изображения на щиглец в сцени на Възкресението. Това вероятно се дължи на липсата на нужда от символично представяне в самата сцена.

            Въпреки това символичният образ на щиглеца се среща в различни композиции, като най-често се свързва с разпятието и страстите. Най-разпространена е композицията на Мадоната с Младенеца, в чиято ръка е птицата. Други често срещани варианти са тези, в които тя излита или лети около тях. Понякога на заден план има  фигури на светци или светски личности. Тези вариации се определят от поръчителите и случаите по които са създадени конкретните произведения. Тези допълнителни елементи в композицията не променят основното значение, което носи изображението на щиглеца.

В някои случаи то може да бъде допълнено и подсилено от други символи. Такъв пример са някои от творбите на Карло Кривели. Най-ранното от тези произведения е датирано от 1460 година. То се отличава с многоплановост, голям брой фигури и символично натоварени изображения на птици и растения. В центъра на композицията са Мадоната и Младенеца, а зад тях висят нанизани плодове, между които има и кацнали птици. Всички те са символично натоварени. Крушите символизират обичта на Христос към цялото човечество, ябълките- греховете .Гроздето също е греховен символ. В книга Числа от Стария Завет пише, че онези, които искат да се посветят на Господ, трябва да се въздържат от пиене на вино и ядене на грозде.  Едната от птиците, кацнали сред плодовете е щиглец. Той символизира Христос и спасението. Такова символично противопоставяне се среща не само в творбите на Карло Кривели, но в тях то е най-силно изразено.

            Той е автор на няколко произведения, в които приъства символичния образ на щиглеца. Едно от тях се откроява от останалите, както и от повечето произведения представящи птицата в композиции с Мадоната и Младенеца. Карло Кривели е автор на табло с образа на св. Йоан Кръстител, което е било част от олтара в църквата “сан Доменико” в Асколи Пичено, Италия. На него е изобразен св. Йоан Кръстител в цял ръст, с характерните за него атрибути - кръст и свитък. Пред светеца, от дясната му страна е нарисуван, обърнат с гръб щиглец. Птицата е символ на Христос и на страстите, чрез които той изкупува човешките грехове. Символиката в случая е допълнително пояснена от текст изписан върху свитъка на св. Йоан Кръстител. Там пише “Ето Божия Агнец, който отнема греховете на света” (ECCE. AGNVS DEI QVI TOLLIT PECCATUM MONDI). Този пример е много важен за потвърждаването на най-застъпената теория за символиката на щиглеца.

Щиглецът е символ, който се среща в ренесансовото изкуство на Франция, Испания, Германия, Англия, Холандия и др. Въпреки това иконографията на Мадоната с Младенеца и щиглеца е най-разпространена в Италия и най-вече във Флоренция.

Тя е най-застъпена в живописта, но има и стенописни и скулптурни примери. Независимо от разнообразието на композициите, в които може да бъде включен или от съпътстващите го изображения, в италианското ренесансово изкуство щиглецът винаги се свързва с темата за разпятието, страстите и изкупуването на човешките грехове. Въпреки това смисълът му често е по-сложен и е важно да бъде разглеждан в контекста на конкретната творба и школа. Ренесансовите художници обикновено изобразяват конкретни видове птици и растения много детайлно и необобщено, благодарение, на което понякога можем да открием и различен символичен смисъл в тях. Именно заради това всички тези изображения трябва да бъдат внимателно и подробно проучвани. Иконографията на Мадоната с Младенеца често остава непроменена, но птицата не е универсален символ. Произведенията, в които са изобразени различни от щиглеца птици имат своето значение за проследяването на разпространението и развитието на иконографията. Освен това те са свързани със символичното значение на щиглеца и го допълват. Много художници, както и техните помощници, рисуват сходни композиции, като дори понякога използват шаблони за основните фигури и добавят различни символични образи. Именно те представляват най-голям интерес за изследване. Някои символи са изследвани от редица учени в продължение на много години, но има и такива, които все още поставят много въпроси. Такива са именно изображенията на птици, които за повечето хора и дори изследователи на изкуството изглеждат сходни.

   

Използвана литература :

1.      Ковачевски, Хр., Мадоната в Западноевропейската живопис, София, 1992.

2.      Collar, Nigel, Birds and People: Bonds in a Timeless Journey, London, 2008.

3.      Friedman, H., The Symbolic Goledfinch, Washington, 1946.

4.      Zöllner, Frank, Leonardo da Vinci. Köln, Taschen, 2007.

Изложба на Асен Игнатов в Природонаучния музей в София

    Асен Игнатов е роден на 04 юни 1968, учил е в природо-математическа гимназия и в Софийския университет. Той е биолог и днес работи в Природонаучния музей в София. В момента там е представена негова изложба, която ще трае до края на януари 2012.
Освен научната си работа Асен Игнатов намира и време за рисуване. Той е един от най-добрите художници анималисти в България. Първоначално той рисува предимно птици, но с времето открива и други интересни, вдъхновяващи го обекти. Всички негови творби са свързани с природата и нейното опазване. Той е автор на изображенията в много определители, книги, плакати и други материали, свързани с работата му като биолог и учен.
    Настоящата изложба  в Природонаучния музей включва много акварелни и няколко графични работи от различни периоди на художника. Най-много са изображенията на птици, тъй като те са първите, които вдъхновяват художника и остават негов приоритет. Въпреки това с не по- малко внимание той рисува и други видове животни – бозайници, земноводни и безгръбначни, както и растения.  Във всички негови произведения се открива подхода на учения, който добре познава животните и предава детайлно техните специфични белези и биологични особености. Именно заради този подход той получава поръчки за изображения в много книги, плакати, картички, фонокарти и други материали свързани с опазването на околната среда и природата.
    Художникът рисува предимно с молив и акварелни бои, материали, които са удобни за работа на терен, сред природата. Той споделя, че за него рисуването от натура, без помощта на фотография е голямо предизвикателство и удоволствие. Въпреки това признава, че фотографският му опит е от голяма полза за рисуването.
    Освен задълбочени познания за рисуваните обекти, Асен Игнатов притежава голям художествен талант. Той има не само задълбочени научни познания за животните и специфичните особености на поведението им, но и отличен усет за форма, пространство и колорит. Работата му представлява значим принос не само в областта на биологичната наука и опазването на природата, но и в художествения живот в България.