Темата за Мадоната с Младенеца и щиглеца е интересна и слабо проучена. На
български език няма литература посветена на нея. Иконографията на тази сцена,
нейният произход и развитие, до сега не са изследвани подробно. Някои учени
разглеждат задълбочено конкретни произведения с изображения на щиглец във
връзка с работата на конкретни художници. В почти всички албуми, посветени на
Ренесансовото изкуство, могат да се открият примери по темата, както и кратка
информация за тях, информация свързана с автора или историята на конкретните
произведения, но не и такава посветена на смисъла, символиката. Херберт
Фрийдман е автор на „Символиката на
щиглеца” (“The Symbolic Goldfinch”), книга посветена на изображенията на
щиглец в европейското изкуство и символиката им. Неговият интерес към темата е
породен от професията му. Той е американски орнитолог работил 30 години в
Смитсонианския институт. Книгата му, посветена на символичния образ на щиглеца,
е издадена през 1946 година. В нея той разглежда 440 произведения, съдържащи
символично натоварени изображения на щиглец, като над 300 от тях са италиански.
Това е една от причините именно те да представляват интерес за самостоятелно изследване.
Трудно е да се определи с точност кога символичният образ на щиглеца се
появява в изкуството на италианските ренесансови художници, но със сигурност се
разпространява много бързо. Иконографията на Мадоната с Младенеца и щиглеца е
често срещана в Италия в продъжение на 5 века, като разцветът и е между средата
на 13 и средата на 16 век. Съществуват и по-ранни изображения на Мадоната с
Младенеца, държащ птица, но те са рядко срещани. Вероятно преди 13 век
иконографията на сцената все още не утвърдена, а символичният смисъл на птицата
е по-общ. Най-ранните значения могат да бъдат отнесени към всички видове дребни
птици. Те често се свързват с душата като противоположност на тялото, с
духовното в контраст със земното. Душата като по-възвишена се изобразява като
нещо крилато, като птица. Освен това щиглецът символизира смъртта и разпятието,
както и възкресението.
Щиглецът се появява най-рано във Флорентинската живопис. Според Херберт
Фрийдман първата картина съдържаща разпознаваемо изображение на щиглец е
италианска и е направена през втората половина на 13 век. Той смята, че въпреки
начина на изобразяване, който не е натуронаподобителен, птицата със сигурност
може да бъде определена. След това тази иконография на Мадоната с Младенеца и
щиглеца се разпространява бързо и се среща в почти всички италиански школи,
като например Флорентинска, Болонска, Ферарска, Миланска, Сицилианска,
Венецианска и др. Има само няколко школи, от които няма открити примери, но е
възможно това да се дължи на факта, че има много малко публикувани материали за по- малките от
тях.
Иконографията на Мадоната с Младенеца има много разновидности с
най-различни символи. Щиглецът най-често се разглежда като символ на Христовите
страсти. Характерни за църковното изкуство са изображения, препращащи към
различни моменти от Стария и Новия Завет. В голяма част от изображенията на
Мадоната с Младенеца и щиглеца малкият Христос държи птица, която символизира
предстоящите му мъки.
Едно от обясненията за появата на птицата в изображенията на Мадоната с
Младенеца е етимологията на името и. Наименованието щиглец (Carduelis carduelis) идва от латинската дума carduelis, която означава трън. Птицата е наречена така, защото се
храни с тръни. Поради това тя се асоциира с трънения венец, носен от Христос по
пътя към Голгота.
Освен това има легенда, според
която един трън от венеца се забил във веждата на Христос, докато той носел
кръста за разпятието си. Тогава един щиглец долетял и извадил тръна, а около
човката му покапала от христовата кръв. Според легендата на това се дължат
червените окраски на птицата.
Дори малък червен участък от оперението на птицата е достатъчен за
свързването и с темата за жертвеността и мъченичеството. Следователно тази
символика се прехвърля върху всички видове малки птици и най-вече върху онези,
които имат червен цвят в украската си. В една от творбите на Чима
да Конеляно, (представител на Венецианската школа 1459 – c. 1517 )изобразената птица е конопарче (Carduelis
Cannabina), което е родствено с щиглеца. То обаче, за разлика от него, е сред
птиците с не така характерни и отличаващи се на пръв поглед белези. Въпреки
това художникът е предал точно и прецизно детайлите, които ни позволяват да
определим вида му с точност. Това показва, че художникът е имал задълбочени
познания и съвсем умишлено е изобразил именно конопарче, а не някой от
останалите видове малки птици. Въпреки това се смята, че и то, също като
щиглеца е символ на страстите на Христос.
Въпреки това не всички малки птици имат само този
символичен смисъл. Джованни Блени, един от най-известните представители на Венецианската
школа рисува Мадоната с Младенеца, като вместо щиглец изобразява селска лястовица. Конкретния вид на
птицата не е без значение, тъй като художникът е предал прецизно и точно
нейните белези. Лястовицата също като щиглеца е символ, свързан с Христос и
Дева Мария. Като прелетна птица, която не се среща на територията на Европа
през зимата, лястовицата символизира не само пролетта и възраждането на
природата, но и Благовещението. То се празнува на 25-ти март, девет месеца
преди Рождество Христово. Именно по това време се появяват и лястовиците, които
се завръщат от юг.
Селската лястовица, също като щиглеца е и символ на
възкресението. Когато през 13 и 14 век се засилва интересът към апокрифни текстове много художници черпят
идеи от тях. Един такъв текст е Евангелието на Псевдо-Матей. В него се описва
как малкият Исус играел с малки глинени птици и чудодейно им вдъхнал живот.
Това е едно от обясненията за присъствието на изображения на птици в ръцете на
малкия Христос или около него. Освен това в миналото се е смятало ,че
лястовиците зимуват заровени в калта под големите водни басейни и се съживяват
през пролетта. Има сходство между възраждащите се изпод калта лястовици и
оживяващите в ръцете на Исус глинени птици. И в двата случая те се свързват с възкресението и спасението.
Не са известни примери за изображения на щиглец в сцени на Възкресението. Това
вероятно се дължи на липсата на нужда от символично представяне в самата сцена.
Въпреки
това символичният образ на щиглеца се среща в различни композиции, като
най-често се свързва с разпятието и страстите. Най-разпространена е
композицията на Мадоната с Младенеца, в чиято ръка е птицата. Други често
срещани варианти са тези, в които тя излита или лети около тях. Понякога на
заден план има фигури на светци или
светски личности. Тези вариации се определят от поръчителите и случаите по
които са създадени конкретните произведения. Тези допълнителни елементи в
композицията не променят основното значение, което носи изображението на
щиглеца.
В някои случаи то може да бъде допълнено и подсилено от
други символи. Такъв пример са някои от творбите на Карло Кривели. Най-ранното
от тези произведения е датирано от 1460 година. То се отличава с многоплановост,
голям брой фигури и символично натоварени изображения на птици и растения. В
центъра на композицията са Мадоната и Младенеца, а зад тях висят нанизани
плодове, между които има и кацнали птици. Всички те са символично натоварени.
Крушите символизират обичта на Христос към цялото човечество, ябълките-
греховете .Гроздето също е греховен символ. В книга Числа от Стария Завет пише,
че онези, които искат да се посветят на Господ, трябва да се въздържат от пиене
на вино и ядене на грозде. Едната от птиците, кацнали сред плодовете е
щиглец. Той символизира Христос и спасението. Такова символично
противопоставяне се среща не само в творбите на Карло Кривели, но в тях то е
най-силно изразено.
Той е
автор на няколко произведения, в които приъства символичния образ на щиглеца. Едно
от тях се откроява от останалите, както и от повечето произведения представящи
птицата в композиции с Мадоната и Младенеца. Карло Кривели е автор на табло с
образа на св. Йоан Кръстител, което е било част от олтара в църквата “сан
Доменико” в Асколи Пичено, Италия.
На него е изобразен св. Йоан Кръстител в цял ръст, с характерните за него
атрибути - кръст и свитък. Пред светеца, от дясната му страна е нарисуван,
обърнат с гръб щиглец. Птицата е символ на Христос и на страстите, чрез които
той изкупува човешките грехове. Символиката в случая е допълнително пояснена от
текст изписан върху свитъка на св. Йоан Кръстител. Там пише “Ето Божия Агнец, който отнема
греховете на света” (ECCE. AGNVS DEI QVI TOLLIT PECCATUM
MONDI). Този пример е много важен за потвърждаването на най-застъпената
теория за символиката на щиглеца.
Щиглецът е символ, който се среща в ренесансовото
изкуство на Франция, Испания, Германия, Англия, Холандия и др. Въпреки това
иконографията на Мадоната с Младенеца и щиглеца е най-разпространена в Италия и
най-вече във Флоренция.
Тя
е най-застъпена в живописта, но има и стенописни и скулптурни примери. Независимо
от разнообразието на композициите, в които може да бъде включен или от съпътстващите
го изображения, в италианското ренесансово изкуство щиглецът винаги се свързва
с темата за разпятието, страстите и изкупуването на човешките грехове. Въпреки
това смисълът му често е по-сложен и е важно да бъде разглеждан в контекста на
конкретната творба и школа. Ренесансовите художници обикновено
изобразяват конкретни видове птици и растения много детайлно и необобщено,
благодарение, на което понякога можем да открием и различен символичен смисъл в
тях. Именно заради това всички тези изображения трябва да бъдат внимателно и подробно
проучвани. Иконографията на Мадоната с Младенеца често остава непроменена, но
птицата не е универсален символ. Произведенията, в които са изобразени различни
от щиглеца птици имат своето значение за проследяването на разпространението и
развитието на иконографията. Освен това те са свързани със символичното
значение на щиглеца и го допълват. Много художници, както и техните помощници,
рисуват сходни композиции, като дори понякога използват шаблони за основните
фигури и добавят различни символични образи. Именно те представляват най-голям
интерес за изследване. Някои символи са изследвани от редица учени в
продължение на много години, но има и такива, които все още поставят много
въпроси. Такива са именно изображенията на птици, които за повечето хора и дори
изследователи на изкуството изглеждат сходни.
Използвана литература :
1.
Ковачевски, Хр., Мадоната в Западноевропейската живопис, София, 1992.
2.
Collar, Nigel, Birds and People: Bonds in a Timeless Journey, London, 2008.
3.
Friedman, H., The Symbolic Goledfinch, Washington, 1946.
4.
Zöllner, Frank, Leonardo da Vinci. Köln, Taschen, 2007.
