Уолтън Форд е съвременен американски художник, който се радва на голяма популярност и слава както в САЩ, така и в западна Европа. Той е роден през 1960 година в Ларчмонт, Ню Йорк. През 1982 година завършва училището по дизайн в Провидънс, Род Айлънд като бакалавър по изящни изкуства.
Уолтън Форд проявява обичта си към
природата на ранна възраст, когато иска да стане херпетолог. Освен това още
тогава Форд се занимава с рисуване. Като ученик в гимназията той рисува
предимно животни и имитира Джон Джеймс Одюбон, от чиито работи е силно
впечатлен.[1]
Най-силно и забележимо в творчеството на Уолтън Форд е влиянието на изкуството
от XVIII и XIX век. Той работи най-вече с акварелни бои, туш и молив върху хартия.
Както по техниката, така и по натуралистичния подход на изграждане на образите,
работата на му наподобява скиците и рисунките, правени от изследователи и
художници, обикаляли света в търсене на нови, неоткрити до тогава места и
видове животни. Въпреки това, Форд е един интересен съвременен автор с ясно изразен
почерк. Акварелът е специфична техника, която става още по-интересна,
атрактивна, но и сложна, в съчетание с големите формати, на които работи. Той
подобно на фреското е техника, която за разлика от маслените бои не позволява връщане назад. Поради тази
причина Фoрод не може
да прави никакви големи корекции, промени, може единствено да добавя все повече
детайли. Тъй като историята и миналото играят важна роля в работата му, той
умишлено състарява хартията, върху която работи, за да наподобява още повече на
изображенията в полевите дневници от експедициите на първите изследователи на
Новия свят, от чиито текстове често се вдъхновява. Въпреки това изкуството му
не е просто поглед назад, а е мост между миналото и бъдещето. Картините му са
вдъхновени от минали събития, но също така са предупреждения и знаци за
бъдещето.
Една от първите самостоятелни изложби на
Уолтън Форд е открита през 1997 година в галерията „Пол Казмин” в Ню Йорк,
която представя художника и до днес. От тогава до сега негови творби са излагани
в редица самостоятелни и групови изложби в галерии и музеи на изкуствата не
само в Америка, но и в големи европейски културни центрове като Париж, Берлин,
Лондон, Виена и други. Във връзка с многобройните му изложби за него са писани много
статии в популярни вестници и списания, както
и специализирани издания посветени на изкуството.
През 2002 година е
издаден първият голям албум посветен на работата на Форд - „Walton Ford: Tigers of Wrath, Horses of Instruction.”[2] с
въведение от Хари Ейбрамс[3]. Седем
години по-късно е публикувана и книгата „Walton Fоrd: Pancha Tantra”[4]
с въведение от Бил Бъфърд[5].
Там той описва Уолтън Форд като „един от най-модерните немодерни
художници”. Писателят споделя как една от картините на Форд продължава да го
изумява с привидно сюрреалистичният образ на черна пантера, преследвана от
селяни с факли в Алпите. Когато Бил Бъфърд научава защо авторът е изобразил
подобно нещо, с изненада открива, че сюрреализмът не е дело на художника, а
част от самата история. В края на своя текст посветен на творчеството на Уолтън
Форд, Бъфърд пише, че едва ли е възможно да има друг съвременен художник, който
да има да разкаже толкова много.[6]
И двете споменати издания
съдържат голям брой цветни изображения, както и кратко представяне на работата
на автора. Въпреки голямата популярност на този художник, все още не са
публикувани обширни, систематизирани научни изследвания посветени на личността
и творчеството му.
Поради факта, че Уолтън Форд е съвременен
художник, който продължава да работи активно, неговата работа не би могла да
бъде представена монографично. Въпреки
това творчеството му от 90-те години на XX век насам следва определена стилова линия. Това прави възможно
проследяването на неговата еволюция до момента. Литературните източници са в основата на всички
творби на художника и без тях, макар и натуралистични, те остават загадка за
зрителите. Именно заради това темата за литературните инспирации в творчеството
на този автор представлява интерес за подробно излседване. Тъй като Форд е автор
на много голям брой произведения, както и поради факта, че малка част от
вдъхновилите го текстове са познати, за целта на изследването трябва да бъдат
подбрани някои емблематични за автора творби, чрез които да се проследят
няколко основни линии в творчеството му. Това би могло да бъде направено чрез
различни, както изкуствоведски, така и други подходи. В книгата „Walton Ford: Pancha Tantra” публикувана
през 2009 година, Уолтън Форд предоставя някои подбрани цитати вдъхновили
негови произведения. Това позволява настоящото изследване да бъде осъществено
на базата на някои от тях, както и на няколко не по-малко важни произведения,
информация за чиято литературна основа е публикувана в статии посветени на
работата и определени изложби на Форд.
Произведенията на този
художник биха могли да се групират според три основни проблема, които вълнуват
автора и биват засегнати във всички негови работи, независимо от разнообразния
характер на вдъхновяващите го литературни източници. Всички те, обаче, са
свързани по някакъв начин с животните и тяхното присъствие и значение в нашия
живот.
Голяма част от творбите
на Уолтън Форд са посветени на сблъсъка на човека и западната култура със света
на дивата природа и животните. Той често се вдъхновява от текстове свързани с
дейността на колонизаторите, както и на учени и изследователи, посетили едни от
най-непознатите за човека и диви места. От една страна Форд се интересува от
тяхната дейност, от техния научен подход и методите им на работа, а от друга
разкрива техните личности отвъд техния принос за науката или историята.
Най-яркият пример за това е отношението на художника към един от най–известните
американски натуралисти Джон Джеймс Одюбон, от когото той е впечатлен още от
дете. Още тогава той започва да имитира неговия стил на рисуване. Въпреки, че и
до днес Форд продължава да се придържа към натуралистичния подход характерен за
работата на Одюбон, американският художник не крие разочарованието си от
неговата жестокост. Той разкрива именно нея в своите картини, вдъхновени от текстове
на Одюбон.
„Delirium” е едно произведение на Уолтън Форд вдъхновено от спомен на
Одюбон. Образите в картината са
инспирирани от история публикувана в „Биография на орнитологията през 1832
година. Това произведение на Форд, също както и повечето останали, не би могло
да бъде възприето пълноценно без цитата вдъхновил автора: „ ... Няколко пъти си
мислех колко приятно би било да видя как той разперва своите широки криле и
отлита към скалите, където е неговата дива плячка. Но тогава сякаш някой
шепнеше в ухото ми, че трябва да направя портрет на тази великолепна птица.
Така се отказах от щедрите си планове да го пусна на свобода, за да мога да ви покажа неговата величественост.
Отделих цял ден, за да го гледам как се движи и на следващия ден вече бях избрал
позата, в която би било най-добре да го представя. На третия ден обмислях как
да отнема живота му най-безболезнено.” По-нататък в текста Одюбон подробно
описва опитите си са умъртви животното, като пали въглища в малко помещение, за
да го задуши. След като на следващия ден той не успява да постигне целта си,
като дори добавя сяра към въглищата, Одюбон прибягва към друг метод- забива
дълго остро парче метал в сърцето на орела.
Това е личността оказала
най-голямо влияние на творчеството на Форд не само по отношение на
художествения стил и техниката, но по отношение на интереса към животните не
просто като обекти за рисуване. Въпреки това, редица други личности, книги и
исторически факти вдъхновяват художника.
Другият
основен проблем засегнат в творчеството на Форд е начинът, по който дадени хора
или цели култури изграждат представата си за някои животни. В тази група са
включени предимно произведения вдъхновени от индийската митология, различни
легенди, предания, някои от които продължават да се предават и до днес.
Една
от представителните за тази група произведения е картината „Infiltrators” (Проникналите) от 2001 година. Този път
художникът е вдъхновен от статия във вестник „The New York Times” oт
първи септември 1991 година, озаглавена „В Индия, нападение от вълци
разбужда стари страхове и омраза”. Тя е провокирана от убийството на едно малко
момче, чиято десет годишна сестра се е превърнала в свидетел на случилото се.
Тя казва: „Когато грабна Ананд, то се изправи на два крака и беше високо колкото мъж. След това го
хвърли през рамото си. То носеше черна дреха, шлем и маска.” Коментара на
дядото на децата, който в продължение на 50 години е работил като шофьор в
Калкута също представлява интерес за Форд. Възрастният човек казва: „Докато
властите ни принуждават да казваме, че е вълк, ще казваме, че е вълк, но ние
сме виждали това същество със собствените си очи. То не е вълк. То е човешко
същество.”[7]
Тази
картина, както и случката, провокирала художника да я нарисува, са пример за
това как дори в близкото минало животните са продължавали да бъдат натоварвани
със значения предавани в нашите култури в продължение столетия.
Третата група
произведения е свързана с картини посветени на изчезнали видове животни.
Художникът се вълнува не само от факта, че те вече не съществуват, но и от
причините довели до изчезването им. Поради това тази група изображения е
свързана с останалите две. Авторът често изобразява дадено животно, като изгражда
сложна композиция изпълнена с детайли, свързани с конкретната история, която го
е вдъхновила. Подобно на средновековните художници, той създава една
иконография, подчинена на писмен извор, в която всяко изображение има свое
конкретно място и значение. Въпреки това в произведенията спадащи към тази
група, акцента е поставен върху проблема за изчезването на видове, който е
много актуален и днес. Връщайки ни в миналото, чрез тези изображения художникът
насочва вниманието на обществото към бъдещето.
„The Island” (Островът) от 2009 година е една от картините, които биха могли да
бъдат разгледани в тази група. Уолтън Форд представя изчезнал вид хищен торбест
бозайник, чието съществуване е потвърдено за последен път през 1932 година.
Тайнственото животно се нарича още тилацинт[8] и
няма родствена връзка с нито едно от животните, на които е оприличавано. То е
можело да се изправя на задните си крайници, в резултат, на което заселниците
животновъди „сътворили мита за огромен, двуног, нощен звяр – вампир, който изсмуквал
кръвта от овцете. Така започнало и избиването на тези животни по всякакви
възможни начини – с отрови, капани, оръжия. Последният тасманийски вълк умира в
зоопарк през 30 те години на XX век.”[9]
Художникът
е вдъхновен от тасманийският вълк, известен още като тасманийски тигър и от
представата, която хората са си изградили за него. Форд поставя въпроса за
изчезването на вида в следствие на това.
Уолтън Форд е посветил
цялото си творчество на животните, но въпреки това те не представляват интерес
за него сами по себе си. Той ги изобразява
много реалистично и детайлно, но ги представя в нетипични, неестествени
ситуации, провокирани от човешката намеса в живота им. Освен това той не остава
напълно верен на натурата в работата си. Художникът използва много фотографии,
книги със скици на животни, анатомични атласи и се стреми да създава достоверни
изображения. Въпреки това те не са идентични с
реалността. Това се дължи до голяма степен на книгите, текстовете, които
вдъхновяват Уолтън Форд. Именно този баланс между яснота на образа, придържане
към натурата и отклонението от нея, загадъчността, правят картините му толкова
интересни и въздействащи.
Създаваните от Форд
картини, както и изобразените в тях животни понякога са символични, като
например в „The Starling”(Скорецът) , а друг път изхождат директно от дадена история и дори
я предават илюстративно, както в „Der Panterausbruch”.
Независимо от това дали
подхожда по този по-описателен начин или акцентира върху нещо конкретно, което
бива натоварено с повече значения, Уолтън Форд винаги се вдъхновява от
текстове. Именно затова темата за литературните инспирации в творчеството му е
подходящ обект за самостоятелно изследване. Поради големият брой произведения
на автора, както и поради факта, че той е съвременен художник, който продължава
да работи тя не би могла да бъде напълно изчерпена, което е предпоставка за
по-нататъшни и по-подробни изследвания. Освен това във връзка с нея биха могли
да бъдат набелязани още няколко проблема свързани с работата на този автор, които
също биха представлявали интерес за изследване. В много от произведенията на
Уолтън Форд има текстове написани на ръка с молив, които не се отнасят нито до
текстовете вдъхновили художника, нито до изобразените видове животни. Не рядко
те са свързани с актуални теми, със съвременната политика или екология. Въпреки
че, художникът планира продължително и внимателно своите произведения, той
често включва в тях текстове свързани с неща, които са го развълнували
по-късно, в течение на работата. Настоящата работа е един опит да бъдат
изяснени някои въпроси свързани с литературните и образните инспирации в
творчеството на Уолтън Форд, посредством съпоставянето на образ и текст. Това,
разбира се e само един
от възможните подходи към тази обширна тема, която остава отворена за бъдещи
проучвания.
[2] Tigers of Wrath, Horses of Instruction – цитат от
произведение на Улям Блейк (1757-1827), английски поет и художник.
[3] Pancha Tantra -
„Пет принципа” или „Индийското петокнижие”(panch- пет и tantra- книга), е санскритски сборник с
поучителни истории, басни, написан в стихотворна форма от Вишнушарман около 200
г. пр. н. е.
[4] Хари Ейбрамс(1905-2001) –
създател на първото издателство в САЩ специализирано в създаването и
разпространяването на книги за изкуство. Той е роден в Лондон, но отраства и живее в Ню Йорк.
[5] Бил Бъфърд – американски писател и журналист,
роден през 1954 година, редактор на списание The New Yorker, както и на Granta – английско списание за
литература.
