Кратка биография на Петър Георгиев Крумовски

Петър Георгиев Крумовски е роден на 22 Февруари 1927 година в с. Крумово, Варненско. Там той получава основното си образование. След това завършва Варненската мъжка гимназия и започва работа в Трудова повинност. Там става отговорник на художественото ателие. Така се запознава с Владимир Вичев, който се повикан, за да оцени плакат нарисуван от Крумовски. Завършилият в Будапеща художник остава впечатлен и изненадан от това, че авторът на плаката не е завършил академия. Владимир Вичев допринася за по-бързото освобождаване на Крумовски, благодарение на което той има достатъчно време да се подготви за кандидатстването в Националната Художествена Академия и е приет. По това време там преподават Дечко Узунов, Борис Митов, Илия Петров, Иван Лазаров и други също толкова важни за развитието на Художествената Академия художници. Възможността да се обучава при тях, да общува с тях и останалите възпитаници на академията е едно от нещата, които оказват най-силно влияние върху развитието на творческата личност  на Петър Крумовски. През 1956 година той завършва висшето си образование. Скоро след това в Окръжния кооперативен съюз в София се освобождава място, за което художникът кандидатства и е приет. Там художникът работи до своето пенсиониране през 1987 година. През 2006 година по негова инициатива в СБХ се организира изложба под надслов „50 години випуск 1956”, в която са включени работи на 28 автори, негови колеги и приятели. През Юни 2007 година в Националния изложбен център за съвременно изкуство в СБХ е представена юбилейната изложба на Петър Крумовски. Същата година е издадена и неговата стихосбирка „Протест”, която включва стихове и репродукции на негови работи. През Ноември 2007 година в Дома на архитекта във Варна е представена неговата изложба „Моят град”, която включва 22 живописни произведения, разкриващи духа на стара Варна. 

Обособяване на анималистиката като самостоятелен жанр и нейното състояние в съвременната живопис.

Много често терминът анималистика се употребява по отношение на всички изображения на животни и присъствието им в творчеството на различни художници от всички периоди.  Трудно е да се определи до колко това е коректно, тъй като животинските образи са едни от първите съществуващи още от праисторията. Въпреки това в различните периоди и култури тяхното значение се променя. Това е и една от причините за разликите в изразните средства и пластичния език. Живописта е вида изкуство, чрез чието изследване най-добре би могло да се проследи развитието на изображенията на животни в исторически аспект и до колкото е възможно да се определи момента на обособяване на  анималистиката като самостоятелен жанр, както и нейното съвременно състояние.

Изображенията на животни са едни от най-ранните следи от човешка дейност и съпътстват човешкото развитие от праисторията до наши дни. Това е свързано, на първо време с практическата зависимост на човека от животните, които са негов естествен враг, но и източник на храна, работна сила,  дори на естетическа и емоционална наслада. Техните образи са силно застъпени във всички култури и в различни периоди биват натоварени с разнообразно значение- сакрално, символично, метафорично, алегорично, дори декоративно.

Въпреки това, във всички тези случаи тези изображения нямат самостоятелно значение и със  сигурност не биха могли да се дефинират като примери за наличие на анималистичен жанр.

            Въпросът кога анималистиката се обособява като самостоятелен жанр няма еднозначен отговор. Най-коректно би било да се приеме, че това се случва през XVII век, когато с обръщането на художниците към земното и видимия свят, в Европа се формират и добиват самостоятелно значение повечето жанрове. Интересът към природата и в частност към животните се повишава още през Ренесанса, появяват все повече и повече натуралистични изображения на животни с подчертани видови характеристики. Въпреки това дори тогава те все още рядко са обект на самостоятелно изследване от страна художниците, все още преобладава символичното им значение. През XVII век изображенията на животни все повече започват да навлизат като елемент в други жанрове, най-вече в натюрморта. Повишеният интерес към изобразяването на животни в този период е свързан с ролята им в живота на тогавашните хора, а именно като дивеч. Снайдерс е един от първите художници, в чието творчество изображенията на животни са доминиращи. Той не само ги въвежда в натюрморта, но и ги превръща в основен елемент, който измества традиционните до тогава обекти, като цветя, плодове и предмети. Също така известен с интереса си към животните и превръщането на образите им в самостоятелен художествен проблем е холандският художник Милхиор Хондекотер, който също е живял и творил през XVII в. Подобни натюрморти както и ловните сцени, като дял на многофигурната композиция, добиват още по- голяма популярност през XVIII век.

            През XIX и началото на XX век, с интензивното развитие на естествените науки, повишаването на интереса, познанията и информацията за животните, те се все повече добиват самостоятелно значение в изкуството. Учени и изследователи от този период,  не само изучават и описват животните, но и ги изобразяват в своите дневници. Един от най-известните такива е Джон Джеймс Одюбон - американски пътешественик, учен, орнитолог и художник прочул се със своите сборници с илюстрации на птиците в Северна Америка. През този период животните се превръщат в самостоятелен както научен, така и  художествен проблем. Може би именно през този период анималистиката  би могла да се разглежда като обособен жанр и има най-голям брой представители.

В съвременното изкуство проблемът за чистотата на жанра остава актуален. Образите на животни са неизменен елемент в творчеството на много  художници, но в тези случаи вероятно не би могло да става дума за анималистика. Въпреки това, тя има своето самотоятелно значение и в съвременното изкуство. Множество съвременни художници са повлияни от своите предшественици анималисти или пък са провокирани и вдъхновени директно от природата и дивите животни и посвещават работата си на изобразяването им.

            Уолтън Форд, американски художник е последовател на Одюбон по отношение на художествения си стил. Въпреки, че се вдъхновява от историята, миналото, той е сред най-интересните, популярни съвременни художници. Той е посветил творчеството си изцяло на животните. Форд се вдъхновява от литературни източници, исторически събития, легенди, научни статии свързани с животните. Художникът изобразява конкретни видове животни, често изчезнали или застрашени от изчезване, като се придържа към натурата, дори към естествените размери на изобразяваните обекти. В много случаи обаче, изображенията имат и символичен или алегоричен смисъл. Това се дължи именно на факта, че той се вдъхновява не от заобикалящия го свят и природа, както на пръв поглед изглежда, поради натуралистичния подход, а от разнообразни книги, текстове посветени на различни проблеми свързани с животните. Това не е често срещано в творчеството съвременните анималисти.

            В съвременното българско изкуство този жанр не е много застъпен, но въпреки това има художници, посветили творчеството си на животните. Един от тях е Асен Игнатов, който следва примера на изследователите-художници от миналите векове. Също като тях, този зоолог съчетава интереса и опита си в науката с художествения си талант. Той споделя, че няма нищо по-хубаво от рисуването на диви животни в естествената им среда.

            Темата за животните  винаги е била застъпена във всички видове изкуства. Тя, подобно на всички екзистенциални въпроси, никога няма да изгуби своята актуалност. Въпреки това въпросът за дефинирането на анималистиката като самостоятелен жанр е по-сложен и остава без еднозначен отговор. Образите на животни  имат многообразни прояви. Въпреки че се срещат в повечето видове изкуства, за обособяването има като самостоятелен жанр би могло да се съди най-вече по примери от живописта. Съществуващите до момента дефиниции поставят много широки граници на термина. Едно от най-популярните определения за художник анималист е художник, който изобразява предимно животни. Друго разпространено определение включва повече пояснения – художник, който отделя внимание на художествено-образните характеристики на животното, на неговото поведение, на характерното за него местообитание. В това определение, обаче В. Ватагин включва и символични, алегорични, дори декоративни изображения. Той определя обособяването на анималисическия жанр в Европа през XVII век.

           Франсис Лингендер, автор на „Животните в изкуството и мислите на хората до края на Средновековието”, разглежда присъствието на животинските образи, както в изобразителните изкуства, така и в литературата. Той разглежда промяната на отношението на хората  към животните през различните периоди, която води и до промяна в начина на изобразяване. Независимо, че разглежда този голям и ранен период от време, той също използва термина анималистично изкуство. Ако изобщо би могло да се говори за чистота на анималистичния жанр, то може би  той се обособява като самостоятелен такъв след XVII и дори XVIII век, когато изображенията на животни добиват самостоятелно значение и се превръщат се  чисто художествен проблем.

           

Използвана литература:

1. Ватагин В. А. Изображение животного, М., 1967.
2. Каган М. Морфология искусства. Л., 1972.
3. Милев А. и И.Братков. Речник на чуждите думи в българския език., Наука и изкуство, София,1970.
4. Klingender F.D. Animals in art and thought to the end of the Midlle ages. Cambridge, 1971.
5. http://www.britishbirdartists.com/index.html