Научните илюстрации на Джузепе Арчимболдо и тяхното отражение в живописното му творчество

Отражението на някои илюстрации в живописното произведение “Земя” от серията “Четирите елемента”

Джузепе Арчимболдо е роден през 1527 година в Милано, Италия. Имената в италианския език завършващи на –балдо и –болдо обикновено са с южногермански произход. Името Арчимболдо не прави изключение и това е потвърдено от историята на семейството на художника, която е документирана от отец Паоло Моригия. Той , с помощта на самия Джузепе Арчимболдо, проследява корените на рода назад чак до IX век. Част от  описаната в текста на отец Моригия информация произхожда от стар немски документ, наследен от художника.Там е посочено, че южногермански благородник на име Зигфрид Арчимболди е бил сред приближените на Карл Велики . Според този източник едно от 16-те деца на Арчимболди емигрира, с което поставя началото на рода в Италия, чиито наследник е и художникът Биаджио Арчимболдо, бащата на Джузепе Арчимболдо.

Тези подробности свързани с произхода на Джузепе Арчимболдо са от значение при изследването на неговото творчество. Художникът е най-известен със своите портрети и алегорични образи съставени от различни елементи като цветя, плодове, животни или предмети. Те са обект на редица изследвания. Освен тях, не по-малко интересни са и рисунките на Арчимболдо, които имат научен характер. Всички те са свързани по един или друг начин с живописното творчество на художника. Силното въздействие на живописните му произведения, които го правят така известен в голяма степен се дължи на многообразието от детайли, посредством чието умело съчетаване той изгражда своите сложни композиции. Вероятно именно научния интерес към изобразяваните обекти, който той наследява от баща си го довежда до създаването на тези особено интересни и необичайни за времето си произведения.

Още от детството си Джузепе Арчимболдо се занимава с рисуване, учи се от баща си и следва неговия пример. Първият особено значим документиран проект, по който двамата работят заедно е за витражите на Миланската катедрала от 1549 година. 

Биаджио Арчимболдо оказва влияние върху професионалното развитие на сина си и по-конкретно на неговото задълбочаване в различни области на науката, в това число и на интереса му към животните. Бащата на Джузепе Арчимболдо е близък приятел с художника Бернардино Луини, един от учениците на Леонардо да Винчи, който наследява голяма част от неговите скицници и записки. Биаджио интензивно ги изучава, а по-късно започва да обучава по тях и сина си. Това безспорно оказва голямо влияние върху начина на работа на Джузепе Арчимболдо и обяснява задълбочения му интерес към устройството на всички изобразявани обекти.

  

Още през 1551 година той получава първите си поръчки от крал Фердинанд I (брат на Карл V,свещен римски император ), който през 1562 година го кани в Хабсбургския двор. Между 1563 и 1566 година той рисува за него първата от най-известните си серии – „Четирите годишни времена”. По същото време, през 1565 година той е вписан в дворцовите архиви и е обявен като придворен художник. Една година по-късно той започва работата си по серията „Четирите елемента”, която се състои от 4 живописни произведения с размери 66,5 x 50,5 см. Всички те представляват сложни композиции от множество преплетени изображения, които са представени като части от едно цяло и образуват човешки лица.

Това безспорно са едни от най-впечатляващите и известни произведения на Джузепе Арчимболдо. Въпреки това, не по малко интересни са и научните илюстрации, които той рисува в продължение на над 25 години, докато е придворен художник. Те са тясно свързани с живописните му творби, но в сянката на тяхната известност рядко биват разглеждани по-подробно.

Някои от тях са самостоятелни изображения на различни видове животни и растения, които безспорно имат научен характер и притежават всички особености, които научната илюстрация, поради своите функции, запазва и до днес.

Много от тях са част от кралските колекции и се съхраняват в Австрийската Национална Библиотека. Там се пази една поредица от илюстрации част от скицник на художника. При по-подробно проучване на някои от тези илюстрации може да се отбележи, че те не само са свързани с някои от живописните му произведения, но и са важна част от подготвителните етапи за тях.

            Тази поредица от илюстрации съдържа изображения на животни и се отличава по това, че представя не само конкретни видове, но и подробни разработки на определени части от тях, най-вече глави и рога. Някои от рисунките са напълно идентични с определени детайли от една от живописните творби на Джузепе Арчимболдо, а именно „Земя”, датирана от повечето автори около 1570 година. Изображенията са рисувани с акварел върху хартия. Тази техника е широко разпространена за подобен тип илюстрации и подготвителни рисунки от периода.

Такъв е случаят с една от илюстрациите където художникът е изобразил глава на глиган, обърната на ляво. Главата е нарисувана в ракурс 3/4, сложно положение, което едва ли би могло неумишлено да бъде представено по същия начин в друго произведение. Същото изображение на глиган е един от детайлите в живописното произведение „Земя”. Двата глигана се различават само по детайли като светлите отблясъци на бивните и осветената част от носа, което се дължи най вече на спецификите на различните техники.

Друга подобна илюстрация представя глава на дива коза. Рисунката е разработена детайлно и подробно. Различната структурата на отделните части е подчертана със светли и тъмни акценти, като белите отблясъци на рогата, както и в окото. Острата козина характерна за този вид е предадена чрез фини щрихи, нанесени с тънка четка, които следват обемите на черепа. Същата глава на дива коза е още един от елементите изграждащи челото на човешкото лице в композицията „Земя”.

Освен рисунките на глави в същия скицник има скици на еленски рога. Те също са нарисувани с акварелни бои, но за разлика от предходните описани илюстрации са разработени в различна степен. Върху един от листовете са изобразени три вида еленски рога, като само едни от тях имат аналог в композицията „Земя”. В скицника те се намират в горната дясна част. На пръв поглед те приличат на бързо нарисувана скица, но при по-подробно вглеждане се забелязват характерните за научните илюстрации на Джузепе Арчимболдо детайли. Художникът не само прецизно изследва и предава формата на рогата, но и проследява всички малки обеми изграждащи тяхната структура. За разлика от рогата, тук главата на животното само е маркирана с по-разредена боя, като не са разработени никакви подробности и обеми. Схематично е представена горната част на челото,от където излизат рогата. Окото и ухото от видимата страна също са отбелязани вероятно само с цел да покажат позицията на главата. Същите рога са изобразени и в живописната творба „Земя”. Въпреки, че там те са на заден план и почти са потопени в тъмния фон, тяхната сложна форма представена под определен ъгъл е достатъчно разпознаваема.

В живописното произведение рогата на отделните изобразени животни са особено важни елементи, тъй като изграждат корона, поставена върху човешката глава. Предполага се, че това е един от най-важните символични образи в това произведение. Според някои автори тази сложна композиция от животински изображения в образ на ловец или алегория на лова, а короната образувана от рогата е символ на царската власт. Такива символични и алегорични образи са характерни за творчеството на Джузепе Арчимболдо.

Още едни от рогата съставляващи короната на човешкия образ от произведението „Земя” могат да бъдат открити сред страниците на скицника, части от който се съхраняват в Австрийската Национална Библиотека. На един от листовете му е изобразена още една глава на дива коза, която е много подобна на предната описана, но за разлика от нея не е така близка до тази в живописната композиция. Освен това обаче под нея е изобразена и глава на козирог, която е обърната в противоположната посока. Тя също има свой аналог в живописта. Същата глава е изобразена в композицията „Земя”, където тя се намира в задната част и е един от елементите изграждащи тила на човешката фигура. Също като описаните по-назад еленски рога, тук тя е изобразена с по-тъмни цветове от тези на подготвителната рисунка и посоката и е променена. Въпреки това приликата на представената гледна точка, застъпването на рогата и положението им един спрямо друг , както и светлосенките и отблясъците на рогата, са безспорни доказателства за това, че илюстрацията от скицника е подготвителна рисунка за живописното произведение.

Още една еленска глава с рога , която е част от композицията в „Земя” имат своя подготвителна рисунка от същата поредица. Тя е на цял лист и по своите формални характеристики прилича на първите описани еленски рога. Тук те отново са изобразени подробно и прецизно, като умело е предадена тяхната структура, която се отличава от тази на другите. Тук главата на елена не е разработена така подробно като тези на козата и козирога. Въпреки това тук е изобразена цялата глава на животното. Това е така, защото в този случай, тя заема централно място и в живописната композиция. Там тя се намира над ухото на човешката фигура или мястото където короната стъпва на главата.

Освен тези подготвителни рисунки представящи определени фрагменти, Джузепе Арчимболдо е автор на голям брой научни илюстрации, които вероятно имат самостоятелно значение. Те се отличават с по-богат колорит и представят определени видове животни, като ги представят в положения, които максимално разкриват техните специфични белези и характеристики. Животните често са представени стъпили на земята върху която дори са изобразени хвърлени сенки. Въпреки това дори те могат да бъдат пряко свързани с живописните произведения на художника.

 Една такава илюстрация представя мъжки благороден елен изобразен в профил. Интересното в случая е, че вероятно това е същия елен, който е изобразен и в една от разгледаните подготвителни рисунки и съответно, чиято глава е съставен елемент от композицията в живописното произведение „Земя”. За това може да се съди по разклоненията на рогата, които макар и представени от друга гледна точка, са идентични.

Джузепе Арчимболдо е автор на още една подобна илюстрация. Този път художникът е изобразил лос, който също като елена е представен в профил. Това е едно от най-информативните положения, поради което е често срещано в областта на научната илюстрация.Художникът е подчертал анатомичните особености на животното като е проследил особеностите на мускулатурата му и ги е подсилил чрез контрастни светлосенки. Интересното в този случай е, че над това изображение има още едно – рисунка на глава на лос. За разлика от долния лос, който няма рога, този е с големи такива. Горната рисунка по-скоро може да бъде причислена към серията от подготвителни рисунки от скицника, които вече бяха разгледани. Тя също като тях е нарисувана с един цвят акварелна боя, като отново рогата са по-разработени от главата. Тази рисунка, също като предните описани има съответна презентация в композицията „Земя”. Тя представлява още един елемент от короната, като отново е напълно идентична по своята форма и с рисунката.

Друга също така интересна илюстрация на Джузепе Арчимболдо, която се пази в Университетската библиотека в Болония и е датирана от 1584 година също има аналог в разглежданото живописно произведение. На един лист са изобразени два вида антилопи – червена африканска антилопа и антилопа гарна. Долната се отличава с дългите си спираловидни рога, черна козина с бели петна около очите и по ушите. Тялото и е изобразено в профил а главата е леко обърната. 

Същият вид антилопа е и един от елементите изграждащи челото на човешката глава в „Земя”. Там за разлика от тази илюстрация, главата е обърната огледално. 

Освен това същата антилопа е изобразена от Джузепе Арчимболдо в още една илюстрация, като отново е представена в същото положение на тялото и главата, но този път е на бял фон. Въпреки, че тук земята върху която е стъпило животното не е нарисувана, колонната му сянка не липсва. Тази илюстрация за разлика от повечето останали споменати е датирана от художника. Тя е нарисувана през 1570 година. 

Също така интересно е, че можем да открием още едно много подобно изображение на тази антилопа, но този път авторът е друг . В своята композиция „Изгонване от рая” Ханс Хофман изобразява същото животно, в същата поза. Положението на тялото и на главата,както и на краката един спрямо друг, са идентични с тези в двете илюстрации на Джузепе Арчимболдо.

Джузепе Арчимболдо                                                                                                             Детайл от "Изгонване от рая" на                                                                                                                                                        Ханс Хофман

 Това не е единствения подобен пример. Главата на слона, която се намира в центъра на сложната, изградена от Джузепе Арчимболдо композиция в живописната му творба „Земя” е много сходна с тази на един от азиатските слонове, които рисува Ханс Хофман. Тези прилики и преплитащи се мотиви вероятно се дължат на това, че двамата художници не само живеят и творят по едно и също време, но и споделят сходна съдба. През 80-те години на XVI век двамата художници работят за Рудолф II като придворни художници, което вероятно означава, че често са разполагали с едни и същи източници на информация, както и еднакви обекти за рисуване, като например антилопата и елените. Ханс Хофман е художник , който също като Арчимболдо е автор на голям брой илюстрации на животни, но за разлика от него той подражава на Албрехт Дюрер.

Детайл от "Земя" на Джузепе Арчимболдо                        Детайл от Азиатско слон (Elephas maximus), Ханс Хофман

Научните илюстрации, както и подготвиелните рисунки са много важна част от творчеството на Джузепе Арчимболдо и въпреки, че са тясно свързани с неговата живопис, не бива да остават по-слабо проучвани. Те отразяват най-ярко едно от най-важните качества на този художник, а именно неговият изследователски дух, който съчетан с нестандартните му идеи и опити го прави така интересен и известен. В работите на Джузепе Арчимболдо в характерните за периода натуралистични, подробно и прецизно разработени изображения на животни, растения или предмети често са кодирани множество препратки. Този подход, както и задълбочените интереси на художника към различни области на науката вероятно биха могли да бъдат свързани  не само с обучението, което той получава от баща си, но и с неговите немски корени.

Кратка биография на Петър Георгиев Крумовски

Петър Георгиев Крумовски е роден на 22 Февруари 1927 година в с. Крумово, Варненско. Там той получава основното си образование. След това завършва Варненската мъжка гимназия и започва работа в Трудова повинност. Там става отговорник на художественото ателие. Така се запознава с Владимир Вичев, който се повикан, за да оцени плакат нарисуван от Крумовски. Завършилият в Будапеща художник остава впечатлен и изненадан от това, че авторът на плаката не е завършил академия. Владимир Вичев допринася за по-бързото освобождаване на Крумовски, благодарение на което той има достатъчно време да се подготви за кандидатстването в Националната Художествена Академия и е приет. По това време там преподават Дечко Узунов, Борис Митов, Илия Петров, Иван Лазаров и други също толкова важни за развитието на Художествената Академия художници. Възможността да се обучава при тях, да общува с тях и останалите възпитаници на академията е едно от нещата, които оказват най-силно влияние върху развитието на творческата личност  на Петър Крумовски. През 1956 година той завършва висшето си образование. Скоро след това в Окръжния кооперативен съюз в София се освобождава място, за което художникът кандидатства и е приет. Там художникът работи до своето пенсиониране през 1987 година. През 2006 година по негова инициатива в СБХ се организира изложба под надслов „50 години випуск 1956”, в която са включени работи на 28 автори, негови колеги и приятели. През Юни 2007 година в Националния изложбен център за съвременно изкуство в СБХ е представена юбилейната изложба на Петър Крумовски. Същата година е издадена и неговата стихосбирка „Протест”, която включва стихове и репродукции на негови работи. През Ноември 2007 година в Дома на архитекта във Варна е представена неговата изложба „Моят град”, която включва 22 живописни произведения, разкриващи духа на стара Варна. 

Обособяване на анималистиката като самостоятелен жанр и нейното състояние в съвременната живопис.

Много често терминът анималистика се употребява по отношение на всички изображения на животни и присъствието им в творчеството на различни художници от всички периоди.  Трудно е да се определи до колко това е коректно, тъй като животинските образи са едни от първите съществуващи още от праисторията. Въпреки това в различните периоди и култури тяхното значение се променя. Това е и една от причините за разликите в изразните средства и пластичния език. Живописта е вида изкуство, чрез чието изследване най-добре би могло да се проследи развитието на изображенията на животни в исторически аспект и до колкото е възможно да се определи момента на обособяване на  анималистиката като самостоятелен жанр, както и нейното съвременно състояние.

Изображенията на животни са едни от най-ранните следи от човешка дейност и съпътстват човешкото развитие от праисторията до наши дни. Това е свързано, на първо време с практическата зависимост на човека от животните, които са негов естествен враг, но и източник на храна, работна сила,  дори на естетическа и емоционална наслада. Техните образи са силно застъпени във всички култури и в различни периоди биват натоварени с разнообразно значение- сакрално, символично, метафорично, алегорично, дори декоративно.

Въпреки това, във всички тези случаи тези изображения нямат самостоятелно значение и със  сигурност не биха могли да се дефинират като примери за наличие на анималистичен жанр.

            Въпросът кога анималистиката се обособява като самостоятелен жанр няма еднозначен отговор. Най-коректно би било да се приеме, че това се случва през XVII век, когато с обръщането на художниците към земното и видимия свят, в Европа се формират и добиват самостоятелно значение повечето жанрове. Интересът към природата и в частност към животните се повишава още през Ренесанса, появяват все повече и повече натуралистични изображения на животни с подчертани видови характеристики. Въпреки това дори тогава те все още рядко са обект на самостоятелно изследване от страна художниците, все още преобладава символичното им значение. През XVII век изображенията на животни все повече започват да навлизат като елемент в други жанрове, най-вече в натюрморта. Повишеният интерес към изобразяването на животни в този период е свързан с ролята им в живота на тогавашните хора, а именно като дивеч. Снайдерс е един от първите художници, в чието творчество изображенията на животни са доминиращи. Той не само ги въвежда в натюрморта, но и ги превръща в основен елемент, който измества традиционните до тогава обекти, като цветя, плодове и предмети. Също така известен с интереса си към животните и превръщането на образите им в самостоятелен художествен проблем е холандският художник Милхиор Хондекотер, който също е живял и творил през XVII в. Подобни натюрморти както и ловните сцени, като дял на многофигурната композиция, добиват още по- голяма популярност през XVIII век.

            През XIX и началото на XX век, с интензивното развитие на естествените науки, повишаването на интереса, познанията и информацията за животните, те се все повече добиват самостоятелно значение в изкуството. Учени и изследователи от този период,  не само изучават и описват животните, но и ги изобразяват в своите дневници. Един от най-известните такива е Джон Джеймс Одюбон - американски пътешественик, учен, орнитолог и художник прочул се със своите сборници с илюстрации на птиците в Северна Америка. През този период животните се превръщат в самостоятелен както научен, така и  художествен проблем. Може би именно през този период анималистиката  би могла да се разглежда като обособен жанр и има най-голям брой представители.

В съвременното изкуство проблемът за чистотата на жанра остава актуален. Образите на животни са неизменен елемент в творчеството на много  художници, но в тези случаи вероятно не би могло да става дума за анималистика. Въпреки това, тя има своето самотоятелно значение и в съвременното изкуство. Множество съвременни художници са повлияни от своите предшественици анималисти или пък са провокирани и вдъхновени директно от природата и дивите животни и посвещават работата си на изобразяването им.

            Уолтън Форд, американски художник е последовател на Одюбон по отношение на художествения си стил. Въпреки, че се вдъхновява от историята, миналото, той е сред най-интересните, популярни съвременни художници. Той е посветил творчеството си изцяло на животните. Форд се вдъхновява от литературни източници, исторически събития, легенди, научни статии свързани с животните. Художникът изобразява конкретни видове животни, често изчезнали или застрашени от изчезване, като се придържа към натурата, дори към естествените размери на изобразяваните обекти. В много случаи обаче, изображенията имат и символичен или алегоричен смисъл. Това се дължи именно на факта, че той се вдъхновява не от заобикалящия го свят и природа, както на пръв поглед изглежда, поради натуралистичния подход, а от разнообразни книги, текстове посветени на различни проблеми свързани с животните. Това не е често срещано в творчеството съвременните анималисти.

            В съвременното българско изкуство този жанр не е много застъпен, но въпреки това има художници, посветили творчеството си на животните. Един от тях е Асен Игнатов, който следва примера на изследователите-художници от миналите векове. Също като тях, този зоолог съчетава интереса и опита си в науката с художествения си талант. Той споделя, че няма нищо по-хубаво от рисуването на диви животни в естествената им среда.

            Темата за животните  винаги е била застъпена във всички видове изкуства. Тя, подобно на всички екзистенциални въпроси, никога няма да изгуби своята актуалност. Въпреки това въпросът за дефинирането на анималистиката като самостоятелен жанр е по-сложен и остава без еднозначен отговор. Образите на животни  имат многообразни прояви. Въпреки че се срещат в повечето видове изкуства, за обособяването има като самостоятелен жанр би могло да се съди най-вече по примери от живописта. Съществуващите до момента дефиниции поставят много широки граници на термина. Едно от най-популярните определения за художник анималист е художник, който изобразява предимно животни. Друго разпространено определение включва повече пояснения – художник, който отделя внимание на художествено-образните характеристики на животното, на неговото поведение, на характерното за него местообитание. В това определение, обаче В. Ватагин включва и символични, алегорични, дори декоративни изображения. Той определя обособяването на анималисическия жанр в Европа през XVII век.

           Франсис Лингендер, автор на „Животните в изкуството и мислите на хората до края на Средновековието”, разглежда присъствието на животинските образи, както в изобразителните изкуства, така и в литературата. Той разглежда промяната на отношението на хората  към животните през различните периоди, която води и до промяна в начина на изобразяване. Независимо, че разглежда този голям и ранен период от време, той също използва термина анималистично изкуство. Ако изобщо би могло да се говори за чистота на анималистичния жанр, то може би  той се обособява като самостоятелен такъв след XVII и дори XVIII век, когато изображенията на животни добиват самостоятелно значение и се превръщат се  чисто художествен проблем.

           

Използвана литература:

1. Ватагин В. А. Изображение животного, М., 1967.
2. Каган М. Морфология искусства. Л., 1972.
3. Милев А. и И.Братков. Речник на чуждите думи в българския език., Наука и изкуство, София,1970.
4. Klingender F.D. Animals in art and thought to the end of the Midlle ages. Cambridge, 1971.
5. http://www.britishbirdartists.com/index.html

Творчеството на Уолтън Форд. Литературни и образни инспирации.

Уолтън Форд е съвременен американски художник, който се  радва на голяма популярност и слава както в САЩ, така и в западна Европа. Той е роден през 1960 година в Ларчмонт, Ню Йорк. През 1982 година завършва училището по дизайн в Провидънс, Род  Айлънд  като бакалавър по изящни изкуства.

 Уолтън Форд проявява обичта си към природата на ранна възраст, когато иска да стане херпетолог. Освен това още тогава Форд се занимава с рисуване. Като ученик в гимназията той рисува предимно животни и имитира Джон Джеймс Одюбон, от чиито работи е силно впечатлен.[1] Най-силно и забележимо в творчеството на Уолтън Форд е влиянието на изкуството от XVIII и XIX век. Той работи най-вече с акварелни бои, туш и молив върху хартия. Както по техниката, така и по натуралистичния подход на изграждане на образите, работата на му наподобява скиците и рисунките, правени от изследователи и художници, обикаляли света в търсене на нови, неоткрити до тогава места и видове животни. Въпреки това, Форд е един интересен съвременен автор с ясно изразен почерк. Акварелът е специфична техника, която става още по-интересна, атрактивна, но и сложна, в съчетание с големите формати, на които работи. Той подобно на фреското е техника, която за разлика от маслените бои  не позволява връщане назад. Поради тази причина Фoрод не може да прави никакви големи корекции, промени, може единствено да добавя все повече детайли. Тъй като историята и миналото играят важна роля в работата му, той умишлено състарява хартията, върху която работи, за да наподобява още повече на изображенията в полевите дневници от експедициите на първите изследователи на Новия свят, от чиито текстове често се вдъхновява. Въпреки това изкуството му не е просто поглед назад, а е мост между миналото и бъдещето. Картините му са вдъхновени от минали събития, но също така са предупреждения и знаци за бъдещето.

Една от първите самостоятелни изложби на Уолтън Форд е открита през 1997 година в галерията „Пол Казмин” в Ню Йорк, която представя художника и до днес. От тогава до сега негови творби са излагани в редица самостоятелни и групови изложби в галерии и музеи на изкуствата не само в Америка, но и в големи европейски културни центрове като Париж, Берлин, Лондон, Виена и други. Във връзка с многобройните му изложби за него са писани много статии в популярни вестници и списания, както и специализирани издания посветени на изкуството.

През 2002 година е издаден първият голям албум посветен на  работата на Форд - „Walton Ford: Tigers of Wrath, Horses of Instruction.”[2] с въведение от Хари Ейбрамс[3]. Седем години по-късно е публикувана и книгата „Walton Fоrd: Pancha Tantra”[4] с въведение от Бил Бъфърд[5]. Там той описва Уолтън Форд като „един от най-модерните немодерни художници”. Писателят споделя как една от картините на Форд продължава да го изумява с привидно сюрреалистичният образ на черна пантера, преследвана от селяни с факли в Алпите. Когато Бил Бъфърд научава защо авторът е изобразил подобно нещо, с изненада открива, че сюрреализмът не е дело на художника, а част от самата история. В края на своя текст посветен на творчеството на Уолтън Форд, Бъфърд пише, че едва ли е възможно да има друг съвременен художник, който да има да разкаже толкова много.[6]

И двете споменати издания съдържат голям брой цветни изображения, както и кратко представяне на работата на автора. Въпреки голямата популярност на този художник, все още не са публикувани обширни, систематизирани научни изследвания посветени на личността и творчеството му.

Поради факта, че Уолтън Форд е съвременен художник, който продължава да работи активно, неговата работа не би могла да бъде представена  монографично. Въпреки това творчеството му от 90-те години на XX век насам следва определена стилова линия. Това прави възможно проследяването на неговата еволюция до момента. Литературните източници са в основата на всички творби на художника и без тях, макар и натуралистични, те остават загадка за зрителите. Именно заради това темата за литературните инспирации в творчеството на този автор представлява интерес за подробно излседване. Тъй като Форд е автор на много голям брой произведения, както и поради факта, че малка част от вдъхновилите го текстове са познати, за целта на изследването трябва да бъдат подбрани някои емблематични за автора творби, чрез които да се проследят няколко основни линии в творчеството му. Това би могло да бъде направено чрез различни, както изкуствоведски, така и други подходи. В книгата „Walton Ford: Pancha Tantra” публикувана през 2009 година, Уолтън Форд предоставя някои подбрани цитати вдъхновили негови произведения. Това позволява настоящото изследване да бъде осъществено на базата на някои от тях, както и на няколко не по-малко важни произведения, информация за чиято литературна основа е публикувана в статии посветени на работата и определени изложби на Форд.

Произведенията на този художник биха могли да се групират според три основни проблема, които вълнуват автора и биват засегнати във всички негови работи, независимо от разнообразния характер на вдъхновяващите го литературни източници. Всички те, обаче, са свързани по някакъв начин с животните и тяхното присъствие и значение в нашия живот.

Голяма част от творбите на Уолтън Форд са посветени на сблъсъка на човека и западната култура със света на дивата природа и животните. Той често се вдъхновява от текстове свързани с дейността на колонизаторите, както и на учени и изследователи, посетили едни от най-непознатите за човека и диви места. От една страна Форд се интересува от тяхната дейност, от техния научен подход и методите им на работа, а от друга разкрива техните личности отвъд техния принос за науката или историята. Най-яркият пример за това е отношението на художника към един от най–известните американски натуралисти Джон Джеймс Одюбон, от когото той е впечатлен още от дете. Още тогава той започва да имитира неговия стил на рисуване. Въпреки, че и до днес Форд продължава да се придържа към натуралистичния подход характерен за работата на Одюбон, американският художник не крие разочарованието си от неговата жестокост. Той разкрива именно нея в своите картини, вдъхновени от текстове на Одюбон.

„Delirium” е едно произведение на Уолтън Форд вдъхновено от спомен на Одюбон. Образите в  картината са инспирирани от история публикувана в „Биография на орнитологията през 1832 година. Това произведение на Форд, също както и повечето останали, не би могло да бъде възприето пълноценно без цитата вдъхновил автора: „ ... Няколко пъти си мислех колко приятно би било да видя как той разперва своите широки криле и отлита към скалите, където е неговата дива плячка. Но тогава сякаш някой шепнеше в ухото ми, че трябва да направя портрет на тази великолепна птица. Така се отказах от щедрите си планове да го пусна на свобода, за да  мога да ви покажа неговата величественост. Отделих цял ден, за да го гледам как се движи и на следващия ден вече бях избрал позата, в която би било най-добре да го представя. На третия ден обмислях как да отнема живота му най-безболезнено.” По-нататък в текста Одюбон подробно описва опитите си са умъртви животното, като пали въглища в малко помещение, за да го задуши. След като на следващия ден той не успява да постигне целта си, като дори добавя сяра към въглищата, Одюбон прибягва към друг метод- забива дълго остро парче метал в сърцето на орела. 

Това е личността оказала най-голямо влияние на творчеството на Форд не само по отношение на художествения стил и техниката, но по отношение на интереса към животните не просто като обекти за рисуване. Въпреки това, редица други личности, книги и исторически факти вдъхновяват художника.

               Другият основен проблем засегнат в творчеството на Форд е начинът, по който дадени хора или цели култури изграждат представата си за някои животни. В тази група са включени предимно произведения вдъхновени от индийската митология, различни легенди, предания, някои от които продължават да се предават и до днес.

               Една от представителните за тази група произведения е картината  „Infiltrators” (Проникналите) от 2001 година. Този път художникът е вдъхновен от статия във вестник „The New York Times” oт  първи септември 1991 година, озаглавена „В Индия, нападение от вълци разбужда стари страхове и омраза”. Тя е провокирана от убийството на едно малко момче, чиято десет годишна сестра се е превърнала в свидетел на случилото се. Тя казва: „Когато грабна Ананд, то се изправи на два крака  и беше високо колкото мъж. След това го хвърли през рамото си. То носеше черна дреха, шлем и маска.” Коментара на дядото на децата, който в продължение на 50 години е работил като шофьор в Калкута също представлява интерес за Форд. Възрастният човек казва: „Докато властите ни принуждават да казваме, че е вълк, ще казваме, че е вълк, но ние сме виждали това същество със собствените си очи. То не е вълк. То е човешко същество.”[7]

            Тази картина, както и случката, провокирала художника да я нарисува, са пример за това как дори в близкото минало животните са продължавали да бъдат натоварвани със значения предавани в нашите култури в продължение столетия.

Третата група произведения е свързана с картини посветени на изчезнали видове животни. Художникът се вълнува не само от факта, че те вече не съществуват, но и от причините довели до изчезването им. Поради това тази група изображения е свързана с останалите две. Авторът често изобразява дадено животно, като изгражда сложна композиция изпълнена с детайли, свързани с конкретната история, която го е вдъхновила. Подобно на средновековните художници, той създава една иконография, подчинена на писмен извор, в която всяко изображение има свое конкретно място и значение. Въпреки това в произведенията спадащи към тази група, акцента е поставен върху проблема за изчезването на видове, който е много актуален и днес. Връщайки ни в миналото, чрез тези изображения художникът насочва вниманието на обществото към бъдещето.

„The Island” (Островът) от 2009 година е една от картините, които биха могли да бъдат разгледани в тази група. Уолтън Форд представя изчезнал вид хищен торбест бозайник, чието съществуване е потвърдено за последен път през 1932 година. Тайнственото животно се нарича още тилацинт[8] и няма родствена връзка с нито едно от животните, на които е оприличавано. То е можело да се изправя на задните си крайници, в резултат, на което заселниците животновъди „сътворили мита за огромен, двуног, нощен звяр – вампир, който изсмуквал кръвта от овцете. Така започнало и избиването на тези животни по всякакви възможни начини – с отрови, капани, оръжия. Последният тасманийски вълк умира в зоопарк през 30 те години на XX век.”[9]

Художникът е вдъхновен от тасманийският вълк, известен още като тасманийски тигър и от представата, която хората са си изградили за него. Форд поставя въпроса за изчезването на вида в следствие на това.

Уолтън Форд е посветил цялото си творчество на животните, но въпреки това те не представляват интерес за него сами по себе си. Той  ги изобразява много реалистично и детайлно, но ги представя в нетипични, неестествени ситуации, провокирани от човешката намеса в живота им. Освен това той не остава напълно верен на натурата в работата си. Художникът използва много фотографии, книги със скици на животни, анатомични атласи и се стреми да създава достоверни изображения.  Въпреки това те не са идентични с реалността. Това се дължи до голяма степен на книгите, текстовете, които вдъхновяват Уолтън Форд. Именно този баланс между яснота на образа, придържане към натурата и отклонението от нея, загадъчността, правят картините му толкова интересни и въздействащи.

Създаваните от Форд картини, както и изобразените в тях животни понякога са символични, като например в „The Starling”(Скорецът) , а друг път изхождат директно от дадена история и дори я предават илюстративно, както в „Der Panterausbruch”.

Независимо от това дали подхожда по този по-описателен начин или акцентира върху нещо конкретно, което бива натоварено с повече значения, Уолтън Форд винаги се вдъхновява от текстове. Именно затова темата за литературните инспирации в творчеството му е подходящ обект за самостоятелно изследване. Поради големият брой произведения на автора, както и поради факта, че той е съвременен художник, който продължава да работи тя не би могла да бъде напълно изчерпена, което е предпоставка за по-нататъшни и по-подробни изследвания. Освен това във връзка с нея биха могли да бъдат набелязани още няколко проблема свързани с работата на този автор, които също биха представлявали интерес за изследване. В много от произведенията на Уолтън Форд има текстове написани на ръка с молив, които не се отнасят нито до текстовете вдъхновили художника, нито до изобразените видове животни. Не рядко те са свързани с актуални теми, със съвременната политика или екология. Въпреки че, художникът планира продължително и внимателно своите произведения, той често включва в тях текстове свързани с неща, които са го развълнували по-късно, в течение на работата. Настоящата работа е един опит да бъдат изяснени някои въпроси свързани с литературните и образните инспирации в творчеството на Уолтън Форд, посредством съпоставянето на образ и текст. Това, разбира се  e само един от възможните подходи към тази обширна тема, която остава отворена за бъдещи проучвания.

---

[1] Landi, Ann. Walton Ford’s Not-So-Peaceable Kingdom. Fine Art Connoisseur, June 2008.

[2] Tigers of Wrath, Horses of Instruction – цитат от произведение на Улям Блейк (1757-1827), английски поет и художник.

[3] Pancha Tantra - „Пет принципа” или „Индийското петокнижие”(panch- пет и tantra- книга), е санскритски сборник с поучителни истории, басни, написан в стихотворна форма от Вишнушарман около 200 г. пр. н. е.

[4] Хари Ейбрамс(1905-2001) – създател на първото издателство в САЩ специализирано в създаването и разпространяването на книги за изкуство. Той е роден в Лондон,  но отраства и живее в Ню Йорк.

[5] Бил Бъфърд – американски писател и журналист, роден през 1954 година, редактор на списание The New Yorker, както и на Granta – английско списание  за литература.

[6] Buford, Bill. Walton Ford: Pancha Tantra. Taschen, 2009, p. 8-9.

[7] Buford, Bill. Walton Ford: Pancha Tantra. Taschen, 2009, p. 305.

[8] Тилацинт(Thylacinus cynocephalus) е хищен торбест бозайник, също като кенгуруто.

[9] Tomkins, Calvin. Man and Beast. New Yorker, January 26, 2009.